Old/New Testament
Смъртта на Мариам и събитията в Кадис
20 (A)В първия месец израилтяните, цялото общество, дойдоха в Цинската пустиня; и народът остана в Кадис. Там умря Мариам и там беше погребана.
2 (B)А вода нямаше за обществото, така че те се събраха против Моисей и Аарон.
3 (C)Народът се скара с Моисей, като говореше: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!
4 (D)Защо изведохте Господнето общество в тази пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?
5 И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, нито за смокини, нито за лозя, нито за нарове, нито има вода за пиене?
6 (E)Тогава Моисей и Аарон се отдалечиха от присъствието на обществото към входа на шатъра за срещане, където и паднаха на лицата си; и Господнята слава им се яви.
7 И Господ говорѝ на Моисей:
8 (F)Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка им.
9 (G)И така, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, както Той му заповяда;
10 (H)и като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода от тази канара?
11 (I)Тогава Моисей вдигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода и обществото и добитъкът им пиха.
12 (J)Но Господ каза на Моисей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израилтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.
13 (K)Това е водата на Мерива[a], защото израилтяните се препираха с Господа и Той се освети сред тях.
14 (L)След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха,
15 (M)как бащите ни слязоха в Египет и живяхме дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,
16 (N)и как, когато ние извикахме към Господа, Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.
17 (O)Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; а ще вървим през царския път; няма да се отбием нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.
18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с меч против теб.
19 (P)А израилтяните пак му казаха: Ние ще минем през пътя; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с краката си да премина и нищо друго.
20 (Q)А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много народ и със силна ръка.
21 (R)Така Едом отказа да пусне Израил да мине през пределите му; затова Израил се отвърна от него.
Смъртта на Аарон
22 (S)И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис и дойдоха при планината Ор.
23 Тогава Господ говорѝ на Моисей и Аарон на планината Ор, до границите на Едомската земя:
24 (T)Аарон ще се прибере при народа си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.
25 (U)Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор;
26 съблечи от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при народа си и ще умре там.
27 И Моисей направи, както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.
28 (V)Моисей съблече от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 (W)След като цялото общество видя, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарон тридесет дни.
Отровните змии и чудото с медната змия
21 (X)А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израил идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израил и хвана от тях пленници.
2 (Y)Тогава Израил направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 И Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма[b].
4 (Z)А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.
5 (AA)И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.
6 (AB)Затова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израил.
7 (AC)Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.
8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.
9 (AD)И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
10 (AE)Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 (AF)И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12 (AG)Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13 (AH)Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14 Затова е казано в книгата на Господните войни:
Ваев в Суфа
и потоците на Арнон,
15 (AI)и течението на потоците,
което се простира до селището Ар
и допира границите на Моав.
16 (AJ)А оттам дойдоха при Вир[c]. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.
17 (AK)Тогава Израил изпя тази песен:
Бликай, о, кладенче; пейте за него.
18 (AL)Кладенец изкопаха първенците,
благородните от народа изкопаха,
чрез заповед на законодателя, с жезлите си.
А от пустинята отидоха в Матана
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20 (AM)а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон[d].
21 (AN)Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 (AO)Остави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 (AP)А Сион не пусна Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израил в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израил.
24 (AQ)Но Израил го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.
25 Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 Понеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.
27 Затова онези, които говорят с притчи, казват:
Дойдете в Есевон.
Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.
28 (AR)Защото огън излезе от Есевон,
пламък от града Сионов;
изгори Ар моавски
и първенци на високите места на Арнон.
29 (AS)Горко ти, Моаве!
Погина ти, Хамосов народ!
Даде синовете си на бяг
и дъщерите си на плен
при Сион, аморейския цар.
30 (AT)Ние ги простреляхме;
Есевон погина до Девон;
и ги запустихме до Нофа,
която се простира до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците.
32 (AU)После Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.
33 (AV)Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.
34 (AW)Но Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 (AX)И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.
Преход в земята Моав. Валак и Валаам
22 (AY)След това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък[e] Йордан, срещу Йерихон.
2 (AZ)А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил стори на аморейците.
3 (BA)И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израилтяните.
4 (BB)Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо опасва полската трева. И Валак, Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5 (BC)изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на онези, които му бяха народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.
6 (BD)И така, ела сега, моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мене, дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.
7 (BE)И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение в ръце за врачуването; и като дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.
8 (BF)А той им отговори: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така, моавските първенци останаха у Валаам.
9 (BG)И Бог дойде при Валаам и каза: Какви са тези хора при теб?
10 А Валаам отвърна на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:
11 Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега, прокълни ми го, дали бих могъл да се бия с него и да го изпъдя.
12 (BH)А Бог нареди на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш народа, защото е благословен.
13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.
14 Тогава моавските първенци станаха и дойдоха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.
15 А Валак пак изпрати първенци, повече и по-почтени от онези.
16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш до мене;
17 (BI)защото ще те въздигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал; и така, ела, моля, прокълни ми този народ.
18 (BJ)А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.
19 (BK)Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво ще ми каже Господ.
20 (BL)Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Ако дойдат човеците да те повикат, стани, иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.
21 Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и отиде с моавските първенци.
22 (BM)Но Божият гняв пламна затова, че отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаам, за да му се възпротиви (а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него).
23 (BN)И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, където имаше прегради отсам и оттам край пътя.
25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовия крак до зида; и той я удари пак.
26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разлюти и я удари с тоягата си.
28 (BO)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти направила, че ме биеш вече три пъти?
29 (BP)А Валаам отвърна на ослицата: Защото се подигра с мен. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те заклал!
30 (BQ)Ослицата попита Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той отговори: Не.
31 (BR)Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя ангела Господен, който стоеше на пътя с гол меч в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
32 (BS)И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;
33 ослицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не беше се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
34 (BT)Тогава Валаам каза на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
35 (BU)А ангелът Господен каза на Валаам: Иди с хората; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И така, Валаам отиде с Валаковите първенци.
36 (BV)А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен там, където Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
37 (BW)Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до теб усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
38 (BX)А Валаам отвърна на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума сложи Бог в устата ми, нея ще говоря.
39 И Валаам отиде с Валак и пристигнаха в Кириатузот.
40 Валак пожертва говеда и овце и изпрати от тях и на Валаам, и на първенците, които бяха с него.
Валаам изрича благословения и пророчества за Израил
41 (BY)А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите Ваалови места, откъдето той видя народа до крайната му част.
Порицание на фарисеите
7 (A)Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)
5 (B)И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 (C)А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано:
„Този народ Ме почита с устните си,
но сърцето им стои далеч от Мен.
7 (D)Обаче напразно Ме почитат,
като преподават за поучение човешки заповеди.“
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.
9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 (E)Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
11 (F)Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,
12 вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.