Old/New Testament

Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

11 В отговор Софар Наамец каза: ² „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? ³ Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? ⁴ Ти рече: ‘Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.’ ⁵ О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе ^6 (A)и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.

⁷ Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? ⁸ Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? ⁹ По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. ¹⁰ Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? ¹¹ Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? ¹² Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.

¹³ Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце ¹⁴ – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – ¹⁵ тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. ¹⁶ Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. ¹⁷ И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. ¹⁸ И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. ¹⁹ Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. ²⁰ А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“

Отхвърляне на обвиненията с вяра в провидението на всемогъщия Бог

12 В отговор Йов каза: ² „Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви. ^3 (B)Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения? ⁴ За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше – за присмех е справедливият, безукорният човек. ⁵ На нещастието – презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат. ⁶ Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога – те в силата на ръцете си виждат своя Бог.

⁷ И наистина: попитай животните и ще те научат, попитай хвърчащите птици и ще ти изяснят, ⁸ или поговори с влечугите и ще те поучат, ще ти кажат и морските риби. ^9 (C)Кой от всички тези не знае, че ръката на Господа е сътворила това? ¹⁰ В Негова ръка са душата на всичко живо и духът на всяко човешко същество. ^11 (D)Нали ухото изпитва думите и нали езикът опитва вкуса на храната? ^12 (E)Старците имат мъдрост, дълголетните – разум.

¹³ Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум. ¹⁴ Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи. ¹⁵ Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат. ¹⁶ Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда. ¹⁷ Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави. ¹⁸ Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им; ¹⁹ свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля; ²⁰ отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци; ^21 (F)покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните; ²² открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка; ²³ увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира; ²⁴ лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път: ²⁵ пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.

Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов

13 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. ^2 (G)Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. ³ Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. ⁴ А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. ^5 (H)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. ⁶ Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. ⁷ Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? ⁸ Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? ⁹ Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? ¹⁰ Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. ¹¹ Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? ¹² Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

¹³ Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. ¹⁴ Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. ¹⁵ Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. ¹⁶ И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. ¹⁷ Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. ^18 (I)Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. ¹⁹ Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

²⁰ Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: ²¹ оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. ²² Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. ²³ Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? ^24 (J)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? ²⁵ Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? ^26 (K)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, ²⁷ поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. ^28 (L)А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.

Обръщане на Савел към вярата в Иисус Христос

9 ^(A)(B)(C)А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника ^2 (D)и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение. ^3 (E)Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето. ⁴ Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ ⁵ А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ ⁶ Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“ ⁷ А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого. ⁸ Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск. ⁹ И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.

¹⁰ А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“ ^11 (F)И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли ¹² и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“ ¹³ Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. ¹⁴ Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“ ^15 (G)Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил. ^16 (H)И Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“ ¹⁷ Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“ ¹⁸ И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен.

Проповед на Савел в Дамаск

¹⁹ След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск. ^20 (I)И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий. ^21 (J)Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“