Read the New Testament in 24 Weeks
1 (A)Павел, Силуан и Тимотей – до солунската църква в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
2 (B)Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си
3 (C)и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.
4 Знаем, възлюбени братя, за вашето от Бога избиране,
5 (D)защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност: сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви.
6 (E)И вие станахте подражатели нам и Господу, като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго,
7 тъй че станахте образец за всички вярващи в Македония и Ахаия.
8 Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пронесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме.
9 Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог,
10 (F)и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.
2 Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:
2 (G)макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.
3 (H)Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;
4 (I)но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
5 Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!
6 Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други:
7 (J)макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.
8 Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.
9 (K)Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.
10 Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,
11 защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,
12 (L)ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.
13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.
14 (M)Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,
15 (N)които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,
16 които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.
17 А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.
18 Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.
19 (O)Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?
20 (P)Да, вие сте нашата слава и радост.
3 Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,
2 (Q)и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви,
3 (R)та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.
4 Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.
5 Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
6 Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, –
7 ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;
8 защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.
9 Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,
10 (S)като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!
11 А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.
12 Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,
13 (T)за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.