New Testament in a Year

22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

^2 (A)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

³ и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

⁴ Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

⁵ Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

⁶ други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

^7 (B)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

⁸ Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

⁹ Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

¹⁰ И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

¹¹ Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

¹² и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

¹³ Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

^14 (C)защото мнозина са звани, а малцина избрани.

^15 (D)Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

¹⁶ И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;

¹⁷ затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

¹⁸ Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?

¹⁹ покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

²⁰ И казва им: чий е този образ и надпис?

^21 (E)Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

²² И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.