M’Cheyne Bible Reading Plan

Седми съдия – Тола

10 ^(A)След Авимелех да спасява Израил беше въздигнат Тола, син на Туя, син на Додо, от Исахаровото племе. Той живееше в Шамир, на Ефремовата планина. ² Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и три години. След това той умря и беше погребан в Шамир.

Осми съдия – Яир

³ След него беше въздигнат Йаир от Галаад, който управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и две години. ^4 (B)Той имаше тридесет синове, които яздеха на тридесет осли, и те имаха в галаадската страна тридесет града, които и до днес се наричат Йаирови селища. ⁵ След това Йаир умря и беше погребан в Камон.

Девети съдия – Йефтай

⁶ Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа и се покланяха на различни вааловци и астарти, както и на боговете на сирийци, сидонци, моавци, амонци и филистимци, а служението пред Господа изоставиха. ⁷ Затова гневът на Господа се разпали против Израил и Той ги предаде под властта на филистимците и амонците. ^8 (C)Оттогава те измъчваха и потискаха цели осемнадесет години всички израилтяни, които живееха оттатък Йордан в областта на аморейците, която се намира в Галаад. ⁹ При това амонитците преминаха Йордан, за да воюват с Юдовото, Вениаминовото и Ефремовото племе. Тогава израилтяните бяха в голямо притеснение.

¹⁰ Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“ ¹¹ Господ отговори на израилтяните: „Ето досега ви освобождавах от египтяни, аморейци, амонци и филистимци. ¹² Сидонци, амаликитци и моавци ви потискаха, а когато викнехте към Мене за помощ, Аз ви освобождавах от властта им, ¹³ но сега вие Ме изоставихте и започнахте да служите на други богове. Затова няма повече да ви освобождавам. ^14 (D)Отидете, викайте за помощ към боговете, които сте предпочели – нека те ви освободят в това време на притеснение.“ ¹⁵ Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“ ¹⁶ Така те отхвърлиха чуждите богове и започнаха отново да служат на Господа. Тогава Господ не можеше повече да понася страданията на Израил.

^17 (E)Амонците се събраха и се разположиха на стан в Галаад; също и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в Масифа. ¹⁸ Вождовете от областта Галаад си казваха един на друг: „Който започне битка против амонците, той ще бъде владетел на всички галаадски жители.“

11 ^(F)Йефтай от Галаад беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; баща му беше Галаад. ^2 (G)Съпругата на Галаад му роди синове. Когато синовете на тази жена пораснаха, те прокудиха Йефтай с думите: „Ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.“ ³ Така Йефтай побягна от братята си и заживя в страната Тов. При Йефтай се събраха безделници, които излизаха с него.

⁴ След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил. ⁵ По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов. ⁶ Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“ ⁷ Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“ ⁸ Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“ ⁹ А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт – наистина ли ще ви стана вожд?“ ¹⁰ Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“ ¹¹ След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа.

Апостол Павел и Варнава в Икония

14 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. ² Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. ^3 (A)Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. ⁴ А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. ⁵ Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, ⁶ те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности ⁷ и там благовестяха.

Апостолите в Листра

^8 (B)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. ⁹ Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, ¹⁰ му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. ^11 (C)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ ¹² И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. ¹³ А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. ¹⁴ Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: ^15 (D)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. ¹⁶ В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, ^17 (E)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ ¹⁸ С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха, ^19 (F)от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. ²⁰ Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.

Завръщане в Антиохия Сирийска

²¹ След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, ^22 (G)като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ ²³ След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. ²⁴ И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, ²⁵ проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. ^26 (H)Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. ^27 (I)Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. ²⁸ И там те престояха немалко време с учениците.

Горко на пастирите!

23 „Горко на пастирите, които погубват и прогонват овцете от Моето пасбище“ – казва Господ. ² Затова така казва Господ, Израилевият Бог, на пастирите, които пасат Моя народ: „Вие разпръснахте Моите овце, прокудихте ги и не ги гледахте грижовно. Ето Аз ще ви погледна за злите ви дела казва Господ. ^3 (A)И ще събера остатъка от Своите овце от всичките страни, където ги пръснах, и ще ги върна на пасището им, тогава ще се наплодят и умножат. ^4 (B)И ще поставя пастири над тях, които ще ги пасат, и те вече няма да се плашат, нито ще треперят, нито ще се губят – казва Господ.

^5 (C)(D)Ето настъпва време – казва Господ, – когато ще издигна праведна Младочка на Давид и ще се възцари Цар, и ще съди и раздава справедливост по земята. ⁶ В Неговите дни Юдея ще бъде спасена и Израил ще живее в безопасност. И ето името, с което ще Го наричат: ‘Господ е нашата справедливост’.

^7 (E)Затова настъпват дни – казва Господ, – когато вече няма да казват: ‘Жив е Господ, Който изведе израилтяните от египетската земя’, ⁸ а ‘Жив е Господ, Който изведе и Който доведе потомството на дома Израилев от земята откъм север и от всички страни, в които ги беше изгонил.’ И те ще се заселят в своята земя.“

За лъжепророците

⁹ За пророците. Сърцето ми се къса вътре в мене, всичките ми кости треперят. Като пиян съм и като надвит от виното пред Господа и Неговите святи думи, ¹⁰ защото страната се изпълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие, изсъхнаха пасбищата в степите. Тичат към злото и силата им е неправда, ^11 (F)защото „и пророкът, и свещеникът се оскверниха, дори в Своя дом намерих нечестието им“ – казва Господ.

¹² „Затова пътят им ще бъде като хлъзгави места в тъмнината, по които като ги тласкат, и те ще паднат, защото ще докарам бедствие върху тях в годината, когато ги посетя – казва Господ. ¹³ И при пророците в Самария видях безумие: те пророкуваха в името на Ваал и заблудиха Моя народ Израил. ^14 (G)А и при пророците в Йерусалим виждам нещо ужасно. Те прелюбодействат и постъпват лъжовно, подкрепят ръцете на злодейци, така че никой не се отвръща от нечестието си. Те всички са пред Мене като Содом и жителите му са като Гомор.“ ^15 (H)Затова така казва Господ Вседържител за пророците: „Ето Аз ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с горчива вода, защото от йерусалимските пророци нечестието се разпространи по цялата страна.“

¹⁶ Така казва Господ Вседържител: „Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват. Те ви мамят, говорят измислици от сърцето си, не от устата Господни. ¹⁷ Те постоянно казват на онези, които Ме отхвърлят: ‘Господ каза: «Мир ще имате!»’ И на всеки, който постъпва упорито, казват: ‘Няма да ви сполети бедствие!’

¹⁸ Но кой от тях е стоял в съвета на Господа и е видял и чул словото Му? Кой е внимавал в словото Му – и го е чул? ^19 (I)Ето стихийна буря излезе от Господа, Неговата ярост, ужасен ураган, ще се завърти в кръг върху главата на нечестивците. ²⁰ Гневът на Господа няма да се обърне, докато Той не извърши и не изпълни намеренията Си. В края на дните напълно ще разберете това.“

²¹ Господ каза още: „Не съм изпращал тези пророци, а все пак те тичаха да разгласят своята вест. Не съм им говорил, а те пророкуваха. ²² Но ако биха се вслушали в съвета Ми, щяха да обявят Моите думи на народа и щяха да го отклонят от пътя му на нечестие и от злите му дела.

²³ Само местен Бог ли съм – казва Господ, – а не съм ли Бог отдалече? ^24 (J)Може ли човек да се скрие на някое тайно място, та да не го видя, казва Господ? Не изпълвам ли Аз небето и земята? – казва Господ. ²⁵ Чух това, което казват пророците, които в Мое име пророкуваха лъжа, казвайки: ‘Видях сън, видях сън!’ ²⁶ Докога ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които предсказват измамата на сърцето си? ²⁷ Мислят ли чрез сънищата си, които си разказват един на друг, да накарат народа Ми да забрави Моето име, както предците им забравиха името Ми заради Ваал? ²⁸ Пророк, който е видял сън, би разказвал съня, а онзи, който е получил Моето слово, да говори Моето слово вярно, защото какво общо има плявата с житото?“ – казва Господ. ^29 (K)„Моето слово не е ли като огън – казва Господ – и като чук, който строшава скалата? ³⁰ Затова ето Аз съм против пророците – казва Господ, – които крадат слова всеки от другия, уж че са били Мои. ³¹ Ето Аз съм против пророците – казва Господ, – които използват езиците си и казват: ‘Той рече.’ ³² Ето Аз съм против онези, които пророкуват с измислени сънища – казва Господ – и с лъжите и брътвежите си мамят Моя народ и той се заблуждава. Обаче не съм ги изпращал. Те не принасят полза на този народ – казва Господ.

³³ И когато този народ или пророк, или свещеник те запитат, казвайки: ‘Какво е бремето от Господа за тебе?’, тогава да им кажеш: ‘Какво бреме?’ – Господ казва: ‘Аз ще ви изоставя.’ ³⁴ А що се отнася до пророка, свещеника и народа, който би казал: ‘Бреме е словото от Господа!’, Аз ще накажа този човек и дома му. ³⁵ Така ще попитате всеки ближния си и всеки брата си: ‘Какво е отговорил Господ?’ или ‘Какво е говорил Господ?’ ³⁶ А да не споменавате ‘Бремето от Господа’, понеже бремето за всеки ще бъде словото Му, тъй като извратихте думите на живия Бог, на Господ Вседържител, нашия Бог. ³⁷ Така ще кажете на пророка: ‘Какво ти е отговорил Господ?’ или ‘Какво е говорил Господ?’ ³⁸ Но ако казвате: ‘Бремето е словото от Господа’, така казва Господ: ‘Понеже казвате тези думи «Бреме от Господа», а Аз не изпратих да ви кажат «Бреме от Господа», ³⁹ затова ето Аз ще ви забравя съвсем и ще ви отхвърля от присъствие при Мене – вас и града, който дадох на вас и на предците ви. ⁴⁰ И ще докарам върху вас вечен укор и постоянен срам, което няма да се забрави’.“

9 И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“

Преображение на Иисус Христос

^2 (A)(B)А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях. ³ Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели. ⁴ И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус. ⁵ Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“ ^6 (C)Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени. ^7 (D)Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ ⁸ И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.

⁹ А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите. ¹⁰ Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите.

^11 (E)И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ ^12 (F)А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен, ^13 (G)казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“

Излекуване на бесноват младеж

^14 (H)Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. ¹⁵ Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. ¹⁶ Той ги^[a] попита: „За какво спорите с тях?“ ¹⁷ Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. ¹⁸ Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ ¹⁹ Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ ²⁰ И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. ²¹ Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. ²² Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ ²³ Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ ²⁴ Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ ²⁵ А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ ²⁶ И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. ²⁷ Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.

²⁸ И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ ²⁹ Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“

Второ предсказание за страданията и възкресението

^30 (I)Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае, ^31 (J)като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“ ³² Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.

Наставление за смирение

^33 (K)След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“ ^34 (L)Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям. ^35 (M)Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ ³⁶ И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза: ^37 (N)„Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“

„Който не е против вас, той е с вас“

^38 (O)Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“ ³⁹ А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене. ^40 (P)Защото, който не е против вас^[b], той е с вас.

^41 (Q)И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови^[c], истината ви казвам – такъв няма да загуби наградата си.

За изкушенията

^42 (R)А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето. ^43 (S)Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън, ⁴⁴ където червеят им не умира^[d] и огънят не угасва^[e]. ⁴⁵ Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън, ⁴⁶ където червеят им не умира и огънят не угасва. ⁴⁷ Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад, ^48 (T)където червеят им не умира и огънят не угасва.

⁴⁹ Защото всеки с огън ще се осоли^[f] и всяка жертва със сол ще се осоли. ^50 (U)Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“