M’Cheyne Bible Reading Plan
10 (A)Когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус е превзел Гай и го предал на проклятие, постъпвайки с Гай и царя му, както бе постъпил с Йерихон и царя му, и че жителите на Гаваон са сключили мир с Израил, въпреки че живеят сред тях, 2 той и народът му се уплашиха много, понеже Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и той беше по-голям от Гай, и всичките му жители – храбри. 3 И йерусалимският цар Адониседек изпрати да кажат на хевронския цар Хохам, на ярмутския цар Фирам, на лахишкия цар Яхия и на еглонския цар Давир: 4 „Елате при мене и ми помогнете! Да съсипем Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и израилтяните!“ 5 И така, петимата аморейски царе – йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар, еглонският цар, – те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха. Те се разположиха на лагер срещу Гаваон, за да воюват срещу него.
6 (B)Тогава гаваонците изпратиха до Иисус в лагера при Галгал да кажат: „Не оттегляй ръката си от своите слуги. Ела по-скоро при нас и ни избави. Помогни ни, защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят по хълмистите места.“ 7 Така Иисус тръгна от Галгал – той, всички боеспособни хора с него и всички храбри войни. 8 Тогава Господ каза на Иисус: „Не се страхувай от тях, понеже ги предадох в ръката ти и никой от тях няма да устои пред тебе.“
Чудото на спиране на слънцето и луната. Победа над петима аморейски царе
9 Иисус дойде срещу тях внезапно. Цялата нощ бе вървял от Галгал. 10 (C)Господ ги обърка пред израилтяните. Той направи да им нанесат голямо поражение в Гаваон. Иисус ги преследва до възвишението на Веторон и ги разбиваше до Азека и Македа. 11 (D)(E)А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч. 12 Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните[a]. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“ 13 (F)И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“? 14 (G)Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил. 15 След това Иисус и цял Израил с него се върнаха на лагер в Галгал.
16 А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Македа. 17 Това бе известено на Иисус с думите: „Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Македа.“ 18 Иисус каза: „Претъркаляйте големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея мъже да ги пазят. 19 Но вие не стойте там! Преследвайте враговете си и ги поразявайте в убежищата им. Не им давайте да влязат в градовете си, понеже Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.“ 20 И след като Иисус и Израилевите синове им нанесоха твърде голямо поражение, въпреки че останалите избягаха в укрепените градове, 21 целият народ се върна благополучно в лагера при Иисус край Македа и никой не злословеше против израилтяните.
22 Тогава Иисус каза: „Отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата онези петима царе.“ 23 Така и направиха. Доведоха при него петимата царе от пещерата: йерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар. 24 (H)След като доведоха тези царе при Иисус, той повика всичките Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: „Приближете се! Стъпете с крак върху вратовете на тези царе.“ И те се приближиха и стъпиха с краката си върху вратовете им. 25 Иисус им каза: „Не се бойте и не се ужасявайте! Бъдете твърди и храбри! Защото така Господ ще постъпи с всички ваши врагове, против които ще воювате.“ 26 След това Иисус ги порази и ги уби. И ги обеси на пет дървета. Те висяха по дърветата до вечерта. 27 (I)При залез слънце Иисус издаде заповед и ги снеха от дърветата. Хвърлиха ги в пещерата, където се бяха скрили, и претъркулиха на входа на пещерата големи камъни; те са там и до днес.
28 В същия ден Иисус превзе град Македа и уби царя му с острието на меч. Той го предаде на проклятие заедно с всичко живо, което беше в него. Не остана нито един оцелял. Той постъпи с македския цар така, както постъпи с йерихонския цар. 29 След това Иисус и целият Израил с него преминаха от Македа в Ливна и воюваха против Ливна. 30 И Господ предаде и града, и царя в ръцете на Израил. Той изби с острието на меча всички, които бяха в нея. Никого не остави да избяга. И с нейния цар постъпи така, както беше постъпил с царя на Йерихон. 31 И от Ливна Иисус и целият Израил с него преминаха в Лахиш. Той разположи близо до него лагер и воюваше против него. 32 И Господ предаде Лахиш в ръцете на Израил. Той го превзе на другия ден и го изби с меч – него и всичко живо, което беше в него, тъй както постъпи с Ливна.
33 Тогава на помощ на Ливна дойде гезерският цар Хорам, но Иисус порази и него, и народа му, така че от него не остави никого, който да оцелее. 34 Тогава Иисус потегли с всички израилтяни от Лахиш за Еглон. Той се разположи близо до него на лагер и воюваха против него. 35 В същия ден и го превзеха, и го поразиха с острието на меч. И той предаде на проклятие всичко живо, което беше в него в този ден, както постъпи с Лахиш. 36 (J)(K)След това Иисус и всички израилтяни с него потеглиха от Еглон за Хеврон и воюваха против него. 37 Те го превзеха и го поразиха с острието на меч: царя му, всичките му градове и всичко живо, което се намираше в него. Той не остави никого, който да избяга, както постъпи и с Еглон: предаде го на проклятие с всичко живо, което се намираше в него.
38 След това Иисус и израилтяните с него се обърнаха към Давир и воюваха против него. 39 Превзеха го с царя му и с всичките му градове. Поразиха го с острието на меч. Те предадоха на проклятие тях и всичко живо, което беше в него. Никого не оставиха да оцелее. Както постъпиха с Хеврон, с Ливна и царя ѝ, така постъпиха и с Давир и царя му.
40 (L)Така Иисус порази цялата планинска южна земя, низините и склоновете, и всичките им царе. Не остави никого, който да избяга. Всичко живо предаде на проклятие, както беше заповядал Господ, Израилевият Бог. 41 Иисус ги порази от Кадис-Варни до Газа заедно с цялата ханаанска земя на Гошен и чак до Гаваон. 42 Всички тези царе и земите им Иисус превзе с един удар, понеже Господ, Израилевият Бог, се сражаваше за Израил. 43 След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в лагера в Галгал.
Молитва за помощ в изпитанията
142 (A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.
2 [a] С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.
3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.
4 (B)Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.
5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.
6 (C)Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.
7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.
8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (D)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (E)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (F)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (G)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (H)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (I)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (J)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (K)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (L)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
4 „Ако искаш да се обърнеш, Израилю – казва Господ, – към Мене се обърни! И ако премахнеш мерзостите пред лицето Ми, няма да блуждаеш. 2 И ако се закълнеш в истината, съда и справедливостта, казвайки ‘Господ е жив!’, тогава народите ще бъдат благославяни от Него и ще се прославят чрез Него.“
3 (A)Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни! 4 (B)Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела!
Предупреждение за настъпващия съд
5 (C)Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: ‘Съберете се и да отидем в укрепените градове!’ 6 (D)Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха! 7 Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени. 8 Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.
9 И в онзи ден ще се случи – казва Господ, – ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“
10 (E)Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки ‘Мир ще имате’, а меч се допря до живота.“
11 По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“ 12 „Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ – казва Господ.
13 „Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени. 14 Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе? 15 Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха. 16 Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: ‘Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея. 17 Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене. 18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.’
19 (F)Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка. 20 (G)Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища. 21 Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба? 22 (H)Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.
23 Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях. 24 Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат. 25 Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели. 26 Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв. 27 Защото тъй казва Господ: ‘Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло. 28 Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.
29 От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него. 30 (I)А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш – твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти. 31 (J)Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: «Горко ми, защото животът ми чезне от убийци»’.“
Наставление за смирение
18 (A)(B)По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ 2 (C)А Иисус повика едно дете, постави го посред тях 3 (D)и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. 4 И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство. 5 (E)И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.
За изкушенията
6 (F)А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. 7 Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението. 8 (G)Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.
10 Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец. 11 (H)Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото.
Притча за загубената овца
12 (I)Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената? 13 А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили. 14 Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.
Прощаване на съгрешил брат
15 (J)Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат, 16 (K)ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17 (L)Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар. 18 (M)Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето.
19 (N)И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец. 20 Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“
21 (O)Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ 22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си. 24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати. 26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“ 27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му. 28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ 29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“ 30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си. 31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило. 32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли, 33 (P)не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? 34 (Q)И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. 35 (R)Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[a].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.