M’Cheyne Bible Reading Plan
16 (A)Корей, син на Ицхара, син на Каата, син Левиев, Датан и Авирон, синове на Елиава, и Авнан, син на Фалета, синове Рувимови,
2 (B)въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити.
3 (C)И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен?
4 (D)Като чу това, Моисей падна ничком
5 и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си;
6 ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците
7 и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове!
8 И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове!
9 (E)Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях?
10 Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство.
11 (F)И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него?
12 И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем!
13 малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?
14 (G)Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем!
15 (H)Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло.
16 И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон;
17 па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница.
18 И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон.
19 (I)И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество.
20 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
21 отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя.
22 (J)А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш?
23 И рече Господ на Моисея, думайки:
24 (K)кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона.
25 И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви.
26 И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове.
27 И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца.
28 Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това):
29 ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил;
30 (L)но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа.
31 (M)Щом изговори тия думи, земята се разпукна под тях;
32 и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот,
33 и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото.
34 И всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техния вик, за да не погълне, казваха те, и нас земята.
35 (N)И огън излезе от Господа и изгори ония двеста и петдесет мъже, които бяха принесли кадиво.
36 И рече Господ на Моисея, думайки:
37 кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха
38 к адилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви.
39 Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника,
40 за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея.
41 (O)На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен.
42 (P)И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви.
43 И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието.
44 И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки:
45 отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком.
46 (Q)И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор.
47 И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа:
48 застана между мъртвите и живите, и морът престана.
49 И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело.
50 Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.
1-2 (A)Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово.
Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3 (B)Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6 (C)Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7 (D)Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
2-3 (E)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4 (F)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5 (G)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9 (H)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
1-2 (I)Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4 (J)от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10 Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11 (K)денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13 защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
14 (L)но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18 (M)Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20 (N)Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22 (O)устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
23 (P)Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24 (Q)Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
6 (A)В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2 (B)Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3 (C)И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4 (D)И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5 (E)И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6 (F)Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7 (G)докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8 (H)И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
9 (I)Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите.
10 Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.
11 (J)И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.
12 И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
13 (K)И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.
13 Братолюбието да пребъдва между вас;
2 (A)страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.
3 Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло.
4 (B)Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.
5 (C)Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“;
6 (D)тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“
7 (E)Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8 (F)Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9 (G)Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10 (H)Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11 (I)Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12 (J)затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13 (K)И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14 (L)защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15 (M)Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16 (N)А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
17 (O)Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, – та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.
18 (P)Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.
19 Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.
20 (Q)А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците – Господа нашего Иисуса (Христа),
21 (R)нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.
22 Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах.
23 Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя.
24 Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25 Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.