M’Cheyne Bible Reading Plan
8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. 2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. 3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. 4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. 5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, 7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. 8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. 9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. 10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. 12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.
13 В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. 14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. 15 И Бог каза на Ной: 16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. 17 (A)Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ 18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. 19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.
20 Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. 21 А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. 22 Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“
Чудесата на Иисус Христос: Излекуване на прокажен
8 А когато слезе от планината, последваха Го много хора. 2 (A)И, ето приближи се един човек, болен от проказа. Той Му се кланяше и казваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 3 Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И той веднага се очисти от проказата. 4 (B)А Иисус му заръча: „Внимавай, не разказвай това на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, предписан от Мойсей – като свидетелство пред свещениците!“
Излекуване на слугата на стотника
5 (C)Когато Иисус влезе в Капернаум, до Него се приближи един стотник и Му се молеше: 6 „Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“ 7 Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“ 8 В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 9 Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: ‘Иди’ – и отива, на друг: ‘Ела’ – и идва, а на слугата си: ‘Направи това’, и той го прави.“ 10 Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра. 11 (D)Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков, 12 (E)а синовете на царството[a] ще бъдат изхвърлени навън – в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“ 13 А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.
Излекуване на тъщата на Петър
14 (F)Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска. 15 Тогава Той се докосна до ръката ѝ и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше.
16 А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни. 17 (G)Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“
Изисквания към последователите на Иисус Христос
18 (H)Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг. 19 Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“ 20 А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 21 Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 22 Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“
Укротяване на бурята
23 (I)И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му. 24 И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше. 25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“ 26 (J)А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие. 27 А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“
Изгонване на бесове
28 (K)Когато Иисус достигна отвъдния бряг – в областта на гадаринците[b], срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път. 29 (L)Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ 30 А далеч от тях пасеше голямо стадо свине. 31 Бесовете Го молеха с думите: „Ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине.“ 32 И Той им каза: „Идете!“ Тогава те излязоха от двамата и влязоха в стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави във водата. 33 А свинарите избягаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, както и за случилото се с обхванатите от бесове. 34 Тогава целият град излезе да посрещне Иисус. Като Го видяха, молеха Го да напусне страната им.
Списък на сътрудниците на Ездра
8 А ето предводителите на родове и родословието на онези, които тръгнаха с мене от Вавилон при царуването на цар Артаксеркс: 2 от Финеесовите потомци – Гирсон; от Итамаровите потомци – Даниил; от Давидовите потомци – Хатуш, 3 син на Шехания; от Парошевите потомци – Захария и с него сто и петдесет мъже, вписани в родословния списък; 4 от Пахат-Моавовите потомци – Елехоенай, син на Зерахия, и с него двеста мъже; 5 от Затоевите потомци – Шехания, син на Яхазиил, и с него триста мъже; 6 от Адиновите потомци – Евед, син на Йонатан, и с него петдесет мъже; 7 от Еламовите потомци – Йешая, син на Аталия, и с него седемдесет мъже; 8 от Сафатиевите потомци – Зевадия, син на Михаил, и с него осемдесет мъже; 9 от Йоавовите потомци – Овадия, син на Йехиел, и с него двеста и осемдесет мъже; 10 от Вааниевите потомци – Шеломит, син на Йосифия, и с него сто и шестдесет мъже; 11 от Веваевите потомци – Захария, син на Бевай, и с него двадесет и осем мъже; 12 от Азгадовите потомци – Йоханан, син на Хакатан, и с него сто и десет мъже; 13 от Адоникамовите потомци – последните от тях по име са Елифелет, Йейел и Шемая, и с тях шестдесет мъже; 14 от Бигваевите потомци – Утай и Забуд, и с тях седемдесет мъже.
15 Събрах ги при реката, която тече към Ахава. Там престояхме три дена. Тогава направих преглед на народа и на свещениците, но не открих нито един от Левиевите потомци. 16 Затова повиках предводителите Елиезер, Ариел, Шемая, Елнатан, Ярив, Елнатан, Натан, Захария и Мешулам, както и Йоярив и Елнатан. Всички те бяха благоразумни мъже. 17 Тях аз изпратих до Идо, началника на местността Касифия. При това ги посъветвах какво трябва да говорят пред Идо и братята му, които служат при храма в местността Касифия, за да ни изпратят служители за дома на нашия Бог. 18 И понеже благосклонната ръка на нашия Бог ни закриляше, те ни доведоха Шеревия, благоразумен човек, потомък на Малхия, син на Левий, син на Израил, а заедно с него синовете и братята му – осемнадесет мъже. 19 С тях дойдоха Хашавия и Йешая от Мерариевите потомци с техните братя и синовете им – общо двадесет мъже, 20 както и потомците на онези, които Давид и предводителите му бяха определили за прислуга на левитите. Тези храмови слуги – двеста и двадесет на брой, бяха вече споменати поименно.
21 Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество. 22 (A)Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“ 23 Така ние постихме и се молихме на нашия Бог за помощ и Той чу молбата ни.
24 Тогава отделих дванадесет от главните свещеници – Шеревия, Хашавия и още десет от братята им. 25 Пред тях аз претеглих среброто, златото и съдовете, които царят, съветниците, предводителите му и всички израилтяни, които се намираха там, бяха дарили за дома на нашия Бог. 26 След това им предадох претегленото: шестстотин и петдесет кюлчета сребро, сто кюлчета сребърни съдове, сто кюлчета злато, 27 двадесет златни чаши за хиляда персийски златни монети и два съда добре обработена лъскава мед, ценна като злато. 28 При това им казах: „Вие сте светиня на Господа и съдовете са светиня, защото среброто и златото са доброволен принос на Господа, Бога на вашите прадеди. 29 Бъдете бдителни и го пазете, докато го претеглите в съкровищницата на Господния храм в Йерусалим пред началниците на свещениците и левитите и пред предводителите на Израилевите родове.“ 30 И така, свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Йерусалим, в дома на Господа.
31 След това на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Ахава, за да отидем в Йерусалим. Нашият Бог ни закриляше от неприятели и от засади по пътя. 32 След като пристигнахме в Йерусалим, престояхме там три дена. 33 А на четвъртия ден среброто, златото и съдовете бяха претеглени в дома на нашия Бог пред свещеника Меремот, Уриевия син; с него беше и Елеазар, Финеесовият син, както и левитите Йозавад, Иисусовият син, и Ноадия, Винуевият син. 34 Всички предмети бяха преброени и претеглени, като същевременно беше записано и общото им тегло.
35 Тогава завърналите се от плен принесоха всеизгаряне на Израилевия Бог: дванадесет телета за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванадесет козела в жертва за грях – всичко това за всеизгаряне на Господа. 36 И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и градоначалниците оттатък река Ефрат и те подкрепиха народа и Божия храм.
Преследване на църквата в Йерусалим
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. 2 Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха. 3 (B)Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.
Дякон Филип в Самария
4 (C)А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 (D)Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. 6 Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: 7 нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. 8 И настана голяма радост в този град.
Симон Магьосникът
9 А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. 10 Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ 11 А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. 13 Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (E)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (F)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Филип и етиопецът
26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (G)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[b] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (H)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[c] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (I)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.