M’Cheyne Bible Reading Plan

Среща на Яков с Исав

33 Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него – четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини. ² Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ – след тях, Рахил с Йосиф – най-отзад, ³ а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята. ⁴ Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха. ⁵ Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“ ⁶ Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха. ⁷ Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха. ⁸ Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“ ⁹ Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“ ¹⁰ Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен. ¹¹ Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете ¹² и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“ ¹³ Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре. ¹⁴ Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“ ¹⁵ Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“ ¹⁶ Същия ден Исав се върна в Сеир. ¹⁷ А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот. ^18 (A)След като се завърна от Месопотамия, Яков пристигна благополучно в град Сихем, който се намира в ханаанската земя. Тук той се разположи на стан пред този град. ^19 (B)От синовете на Емор, Сихемовия баща, той купи за сто монети част от нивата, където разположи шатрата си. ²⁰ Там той построи жертвеник и го нарече Ел-Елохе-Исраел.

Иисус Христос говори на народа с притчи

4 ^(A)(B)Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. ² Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

Притчата за сеяча

³ „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. ⁴ И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. ⁵ Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. ^6 (C)А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. ^7 (D)Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. ⁸ А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ ^9 (E)И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

¹⁰ А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. ¹¹ Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, ^12 (F)така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“

^13 (G)Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? ¹⁴ Сеячът сее словото. ¹⁵ Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. ¹⁶ Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, ^17 (H)но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. ¹⁸ А посетите между тръни са тези, които слушат словото, ¹⁹ но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. ²⁰ А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“

Светилото и светилникът

^21 (I)(J)И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? ^22 (K)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. ²³ Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ ^24 (L)Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. ^25 (M)Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“

Посятото израства само

²⁶ И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, ²⁷ спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, ²⁸ защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. ^29 (N)А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“

Притча за синаповото зърно

^30 (O)(P)И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? ^31 (Q)То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. ^32 (R)Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“

³³ И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. ³⁴ И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Укротяване на бурята

^35 (S)В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ ³⁶ И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. ³⁷ Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. ³⁸ А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ ^39 (T)А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. ⁴⁰ Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ ⁴¹ И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“

Юдеите отмъщават

9 ^(A)В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното – юдеите подчиниха враговете си. ² Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях. ³ Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей. ⁴ Така гласеше царската разпоредба – неговото име да се почита навред в царството. ⁵ Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха. ⁶ В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека. ⁷ Това са Паршандата, Далфон, Асфата, ⁸ Пората, Адалия, Аридата, ⁹ Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата, ^10 (B)както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха.

¹¹ В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза. ¹² И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“ ¹³ Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“ ¹⁴ Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени. ¹⁵ На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха. ¹⁶ Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.

Утвърждаването на празника Пурим

¹⁷ Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие. ¹⁸ Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие. ¹⁹ Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.

²⁰ И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч, ²¹ за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници, ²² в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.

²³ Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай: ^24 (C)как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби; ^25 (D)и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му. ²⁶ Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха, ^27 (E)юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията. ²⁸ Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията.

²⁹ Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим. ³⁰ И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс, ³¹ за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач. ³² Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.

Великият юдеин Мардохей

10 След това цар Артаксеркс наложи данъци на жителите на страната и на островите. ² А неговите дела, силата и могъществото му и особеното възвеличаване на Мардохей от царя са описани в летописите на мидийските и персийските царе. ³ Юдеинът Мардохей беше вторият човек след цар Артаксеркс, велик сред юдеите и любимец на своите приятели, защото желаеше само доброто за народа си и говореше добре за рода си.

Примерът на Авраам

4 А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? ² Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. ^3 (A)А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ ⁴ Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. ⁵ Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. ⁶ Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:

^7 (B)„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! ⁸ Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“

^9 (C)И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. ¹⁰ Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. ^11 (D)И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. ¹² Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.

Вярата в Божието обещание

^13 (E)(F)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. ^14 (G)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, ^15 (H)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. ^16 (I)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, ^17 (J)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. ^18 (K)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ ^19 (L)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. ²⁰ Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, ²¹ напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. ^22 (M)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. ²³ Но не само за него е писано, че му е зачетена, ^24 (N)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – ^25 (O)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.