M’Cheyne Bible Reading Plan
Закони и правила в стана
5 И Господ говорѝ на Моисей:
2 (A)Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.
3 (B)Както от мъжки, така и от женски пол – извеждайте ги; вън от стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, сред които Аз обитавам.
4 И израилтяните направиха така и ги изведоха вън от стана; както каза Господ на Моисей, така направиха израилтяните.
5 Господ говорѝ още на Моисей:
6 (C)Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях и извърши престъпление против Господа, и този човек стане виновен,
7 (D)тогава да изповяда греха, който е направил, и да върне онова, за което е виновен, и като прибави към него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.
8 (E)Но ако човекът няма сродник, на когото да върне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се върне на Господа, нека бъде на свещеника заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.
9 (F)Всеки принос за издигане от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов.
10 (G)Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово.
11 Господ говорѝ още на Моисей:
12 Говорѝ на израилтяните: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него,
13 (H)като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде хваната в делото,
14 и дойде върху него дух на ревност и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревност и ревнува жена си, а тя не е осквернена,
15 (I)тогава този човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса ѝ за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с елей да не го полее, нито да сложи върху него ливан, защото е принос за ревност, принос за спомен, който напомня за беззаконие.
16 Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа.
17 После свещеникът да вземе свята вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията, и да я сложи във водата.
18 И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата ѝ и да сложи в ръцете ѝ приноса за спомен, приноса за ревност; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклятие.
19 И свещеникът да я закълне, като каже на жената: Ако не е легнал някой с теб и ти не си се отклонила в нечистота, като си под закона на мъжа си, бъди неповредена от тази горчива вода, която докарва проклятие;
20 но ако си прегрешила, като си под закона на мъжа си, и си се осквернила, и ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти
21 (J)(тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклятие и да ѝ каже:), Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като Господ направи да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;
22 (K)и да влезе тази вода, която докарва проклятие, във вътрешностите ти и да надуе корема ти, и да изсуши бедрото ти; и жената нека отговори: Амин, амин.
23 После свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;
24 и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклятие; и като влезе в нея водата, която докарва проклятие, да стане горчива.
25 (L)Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревността, да полюшне този принос пред Господа и да го принесе на жертвеника;
26 (M)и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на жертвеника и след това да даде на жената да изпие водата.
27 (N)А когато я напои с водата, тогава, ако е осквернена и е извършила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклятие, като влезе в нея, ще стане горчива и ще надуе корема ѝ, и бедрото ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде за проклинане в народа си.
28 Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачева.
29 Това е законът за ревността, когато някоя жена, като е под закона на мъжа си, се оскверни
30 или когато дойде дух на ревност върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според този закон.
31 (O)Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.
Молитва във време на скръб и изпитание
39 (A)За първия певец Едутун[a]. Давидов псалом.
Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
2 (B)Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
3 (C)Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
4 (D)Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 (E)Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 (F)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 (G)И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
8 (H)Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
9 (I)Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
10 (J)Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
11 (K)Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
12 (L)Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
13 (M)Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.
Нощни размисли
3 (A)През нощта на леглото си потърсих онзи,
когото обича душата ми;
потърсих го, но не го намерих.
2 Казах: Ще стана сега и ще обиколя града
по улиците и по площадите –
ще търся онзи, когото обича душата ми.
Потърсих го, но не го намерих.
3 (B)Намериха ме стражарите, които обикалят града.
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко след като ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми;
хванах го и не го пуснах,
докато не го доведох в къщата на майка си
и във вътрешната стая на онази, която ме е родила.
5 (C)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.
ТРЕТА ПЕСЕН
Годеникът идва
6 (D)Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим,
накадена със смирна и ливан,
с всякакви благоуханни прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломон;
около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни.
8 Те всички държат меч и са обучени на война;
всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 Цар Соломон си направи носилка
от ливанско дърво:
10 стълбчетата ѝ направи от сребро,
ложето ѝ – от злато, постелката ѝ – от морав плат;
средата ѝ беше бродирана чрез любовта на йерусалимските дъщери.
11 Излезте, сионови дъщери, и вижте цар Соломон
с венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му
и в деня, когато сърцето му се веселеше.
Исус Христос превъзхожда Моисей
3 (A)Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,
2 (B)Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей – в целия Негов дом.
3 (C)Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.
4 (D)Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.
5 (E)И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;
6 (F)а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си.
Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ
7 (G)Затова, както казва Святият Дух:
„Днес, ако чуете гласа Му,
8 (H)не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,
както в деня на изкушението в пустинята,
9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме.
И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова възнегодувах против това поколение.
И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си,
те не са познали Моите пътища.
11 (I)Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка.“
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 (J)но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 (K)Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;
15 (L)докато се казва:
„Днес, ако чуете гласа Му,
не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“
16 (M)Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?
17 (N)А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 (O)На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?
19 (P)И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.