M’Cheyne Bible Reading Plan
Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав
22 Изминаха три години без война между Сирия и Израил.
2 (A)А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар,
3 (B)Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?
4 (C)Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.
6 (D)Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
7 (E)Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.
9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.
10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.
11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.
12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.
14 (F)А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.
15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!
17 (G)Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?
19 (H)А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.
20 И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.
21 После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.
22 (I)Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!
23 (J)И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.
24 (K)Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?
25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.
26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.
27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода[a], докато си дойда с мир.
28 (L)А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.
29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.
30 (M)Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.
31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.
32 (N)А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.
33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.
35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.
37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.
38 (O)И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.
39 (P)А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41 (Q)А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.
43 (R)Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.
44 (S)И Йосафат сключи мир с Израилевия цар.
45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
46 (T)Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.
47 (U)По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.
48 (V)Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.
49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.
50 (W)И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.
Възцаряване на Охозия в Израил
51 (X)Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израил.
52 (Y)Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши;
53 (Z)защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.
Постоянна готовност за Господния ден
5 (A)А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише,
2 (B)защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.
3 (C)Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапна погибел като родилните болки на бременна жена, и никак няма да я избегнат.
4 (D)Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец.
5 (E)Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината.
6 (F)И така, да не спим, както другите, а да бъдем будни и трезвени.
7 (G)Защото които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;
8 (H)а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вярата и любовта и да сложим за шлем надеждата за спасение.
9 (I)Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,
10 (J)Който умря за нас, така че, дали сме будни или спим, да живеем заедно с Него.
11 (K)Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите.
Заключителни наставления и поздрави
12 (L)И ви молим, братя, да признавате тези, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ваши увещатели,
13 (M)и да ги почитате твърде много с любов заради делото им. Живейте в мир помежду си.
14 (N)Молим ви още, братя, увещавайте онези, които постъпват нередно[a], насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.
15 (O)Внимавайте никой да не връща на никого зло за зло, а винаги търсете доброто един на друг и на всички.
16 (P)Винаги се радвайте.
17 (Q)Непрестанно се молете.
18 (R)За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.
19 (S)Духа не угасвайте.
20 (T)Пророчества не презирайте.
21 (U)Всичко изпитвайте, дръжте доброто.
22 (V)Въздържайте се от всякакво зло.
23 (W)А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.
24 (X)Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това.
25 (Y)Братя, молете се за нас.
26 (Z)Поздравете всички братя със свята целувка.
27 (AA)Заклевам ви в Господа да се прочете това послание на всички (святи) братя.
28 (AB)Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.
Амин.
Втори съд на Навуходоносор за дървото – тълкуване и сбъдване
4 (A)Цар Навуходоносор – към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!
2 (B)Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3 (C)Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род.
4 Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5 (D)видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха.
6 Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.
7 (E)Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му.
8 (F)А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах:
9 (G)Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му.
10 (H)Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма.
11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.
12 (I)Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13 (J)Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето
14 (K)и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците – от клоните му;
15 обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16 (L)нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
17 (M)Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората.
18 (N)Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе.
19 (O)Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите ти!
20 (P)Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,
22 (Q)това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти – до края на света.
23 (R)А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е
25 (S)да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.
26 (T)А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.
27 (U)Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти[a].
28 Всичко това постигна цар Навуходоносор.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,
30 царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!
31 (V)Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;
32 (W)и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.
33 В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици.
34 (X)А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;
35 (Y)пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?
36 (Z)И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие.
37 (AA)Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.
Бог избавя Своите възлюбени
108 (A)Песен. Давидов псалом.
Непоколебимо е сърцето ми, Боже;
ще пея, а още ще славословя с душата си.
2 (B)Събуди се, псалтире и арфо;
сам аз ще се събудя в ранно утро.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата
и Твоята вярност стига до облаците.
5 (C)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя,
6 (D)за да се избавят Твоите възлюбени.
Спаси ни с десницата Си и ни послушай.
7 Бог говори със светостта Си; затова аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 (E)мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми,
на Едом ще хвърля обувката си,
ще възкликна над филистимската земя.
10 (F)Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил
и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника,
защото човешката помощ е суетна.
13 (G)Чрез Бога ще вървим храбро,
защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Молитва за избавление от неприятели
109 (H)За първия певец. Давидов псалом.
Недей мълча, Боже, моя хвала;
2 защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене,
говориха против мене с лъжлив език;
3 (I)обиколиха ме също така с думи на омраза
и воюват против мене без причина.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници;
но аз съм все на молитва.
5 (J)И ми въздадоха зло за добро
и омраза за любовта ми.
6 (K)Господи, постави нечестив човек над него
и противник[a] нека стои отдясно му.
7 (L)Когато се съди, нека излезе виновен
и молитвата му нека стане грях.
8 (M)Дните му нека бъдат малко;
друг нека вземе чина му.
9 (N)Децата му нека бъдат сираци
и жена му вдовица,
10 децата му нека се скитат винаги и станат просяци,
и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб.
11 (O)Лихварят нека впримчи целия му имот
и чужденци нека разграбят труда му.
12 Да няма кой да покаже милост към него,
нито кой да пожали сирачетата му.
13 (P)Внуците му нека бъдат унищожени,
в бъдещото поколение нека се изличи името им.
14 (Q)Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му
и грехът на майка му нека не се изтрие;
15 (R)нека бъдат винаги пред Господа,
за да заличи помена им от земята,
16 (S)защото той си науми да показва милост,
а преследваше сиромаха и бедния човек
и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви.
17 (T)Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна;
не му беше драго да благославя
и благословението се отдалечи от него.
18 (U)Да! Той обичаше проклятието като своя дреха;
и то влезе като вода във вътрешностите му
и като масло в косите му.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива,
и като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа
и на онези, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Йехова, Господи, застъпвай се за мене заради името Си;
понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 защото съм сиромах и беден
и сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 (V)Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник;
изхвърлен съм като скакалец.
24 (W)Коленете ми се клатят от пост;
и снагата ми губи тлъстината си.
25 (X)И аз им станах за укор;
като ме гледат, кимат с глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже мой,
избави ме според милостта Си,
27 (Y)за да познаят, че това е Твоята ръка,
че Ти си сторил това, Господи.
28 (Z)Те нека кълнат, а Ти благославяй;
когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 (AA)Нека се облекат противниците ми с позор
и нека се покрият със срама си като с дреха.
30 (AB)И аз ще благодаря много на Господа с устата си.
Да! Между множеството ще Го хваля;
31 (AC)защото Той стои отдясно на бедния,
за да го избавя от онези, които съдят душата му.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.