M’Cheyne Bible Reading Plan
Война на Ахаав със Сирия
20 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.
2 И прати хора до Израилевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:
3 Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.
4 А Израилевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.
5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.
6 Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.
7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.
8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.
9 Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.
10 (A)Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.
11 Но Израилевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.
12 (B)А когато Венадад чу тези думи – той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.
13 (C)Тогава един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.
14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.
15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израилтяни, които бяха седем хиляди души.
16 (D)И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете – тридесет и двамата съюзени с него царе.
17 Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.
18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.
19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.
20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израил ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.
21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
22 (E)След това пророкът дойде при Израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.
23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.
24 Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.
25 После ти събери войска, колкото войската, която изгуби – кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.
26 (F)Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израил.
27 А израилтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израилтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
28 (G)Тогава Божият човек дойде и каза на Израилевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.
29 Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.
30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.
31 (H)Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израилевия цар, дано да ти пощади живота.
32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.
33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.
34 (I)Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направѝ улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.
35 (J)Тогава един човек от пророческите ученици[a] каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.
36 (K)Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.
37 После той намери друг човек и му каза: Ударѝ ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.
38 Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.
39 (L)И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.
40 Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.
41 Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
42 (M)А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ.
43 (N)И Израилевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
3 (A)Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;
2 (B)и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,
3 (C)за да не се разколебава никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени.
4 (D)Защото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.
5 (E)И по тази причина, когато не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят и трудът ни да бъде напразно.
6 (F)Но сега, когато Тимотей дойде при нас и ни донесе добри вести за вярата и любовта ви и че винаги си спомняте с добро за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,
7 (G)затова, братя, при цялата наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;
8 (H)понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.
9 (I)Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас, за цялата тази радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?
10 (J)Нощем и денем се молим най-усърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.
11 (K)А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано насочи пътя ни към вас.
12 (L)И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всички, както и ние преизобилваме към вас,
13 (M)за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всички Негови светии.
Сънят на Навуходоносор и тълкуването му
2 (A)Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.
2 (B)Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците[a], за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.
3 Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
4 (C)Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
5 (D)Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;
6 (E)но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.
7 Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
8 Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.
9 (F)Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението[b]ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.
10 Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец[c], или халдеец.
11 (G)Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората[d].
12 Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.
13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.
14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
18 (H)за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 (I)Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
20 (J)Даниил каза:
Да бъде благословено името Божие
отвека и довека;
защото мъдростта и силата са Негови.
21 (K)Той изменя времената и годините;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните.
22 (L)Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
и светлината обитава с Него.
23 (M)На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря
и Тебе славословя,
Който си ми дал мъдрост и сила,
като си ми открил онова,
което измолих от Тебе,
защото си ни открил царската работа.
24 И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.
25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.
26 Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
27 Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.
28 (N)Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:
29 (O)Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.
30 (P)Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31 Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.
32 Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед,
33 краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34 (Q)Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35 (R)Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37 (S)Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 (T)и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.
39 (U)След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.
40 (V)Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.
41 (W)А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
44 (X)И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.
45 (Y)Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.
46 (Z)Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.
47 (AA)Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.
48 (AB)Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.
49 (AC)Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.
Божията милост към Неговия народ
106 (A)Алилуя. Славете Господа, защото е благ.
Защото Неговата милост трае довека.
2 (B)Кой може да изкаже великите дела на Господа
или да разгласи цялото Негово хваление?
3 (C)Блажени онези, които пазят правосъдие;
блажен онзи, който върши правда по всяко време.
4 (D)Помни ме, Господи, с благоволението,
което храниш към народа Си;
посети ме със спасението Си;
5 за да видя благоденствието на Твоите избрани,
за да се радвам във веселието на народа Ти,
за да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 (E)Съгрешихме ние и бащите ни,
беззаконие и нечестие извършихме.
7 (F)Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет,
не си спомняха многото Твои милости,
а се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 (G)При все това Бог ги избави заради името Си,
за да направи познато могъществото Си.
9 (H)Смъмра Червеното море и то изсъхна;
и така ги преведе през дълбочините като през пасбище
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника им,
и ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 (J)Водите покриха противниците им;
не остана нито един от тях.
12 (K)Тогава повярваха на думите Му,
пееха Му хваления.
13 (L)Но скоро забравиха делата Му,
не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 (M)а се полакомиха твърде много в пустинята
и изпитаха Бога в безводната страна;
15 (N)и Той им даде това, което искаха;
прати обаче мършавост на душите им.
16 (O)Също и на Моисей те завидяха в стана
и на Господния светия Аарон.
17 (P)Земята се разтвори и погълна Датан,
и покри Авироновата дружина;
18 (Q)и огън се запали сред дружината им;
пламък изгори нечестивите.
19 (R)Те направиха теле в Хорив
и се поклониха на излят идол;
20 (S)така размениха Славата си
срещу подобие на вол, който яде трева!
21 (T)Забравиха своя Избавител, Бога,
Който беше извършил велики дела в Египет,
22 (U)чудесни дела в Хамовата земя,
страшни неща около Червеното море.
23 (V)Затова Той каза, че ще ги изтреби;
само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома,
за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 (W)Дори те презряха желаната земя,
не повярваха в Неговото слово,
25 (X)а зароптаха в шатрите си
и не послушаха гласа на Господа.
26 (Y)Затова Той им се закле[a],
че ще ги повали в пустинята
27 (Z)и че ще повали потомството им между народите,
и ще ги разпръсне по разни страни.
28 (AA)Също те се прилепиха към Ваалфегор
и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.
29 И така предизвикаха Бога с делата си
дотолкова, че язвата направи пролом между тях.
30 (AB)Но стана Финеес и извърши посредничество,
и язвата престана;
31 (AC)и това му се вмени за правда
от род в род довека.
32 (AD)Също и при водите на Мерива те Го разгневиха,
така че нещастие сполетя Моисей заради тях;
33 (AE)защото се разбунтуваха против Духа Му
и Моисей говори несмислено с устните си.
34 (AF)При това те не изтребиха племената,
както Господ им беше заповядал,
35 (AG)а се смесиха с тези народи
и се научиха на техните дела;
36 (AH)така че служиха на идолите им,
които станаха примка за тях.
37 (AI)Да! Синовете си и дъщерите си
принесоха в жертва на бесовете
38 (AJ)и проляха невинна кръв –
кръвта на синовете и дъщерите си,
които пожертваха на ханаанските идоли;
и земята се оскверни от кръвопролития.
39 (AK)Така те се оскверниха от делата си
и блудстваха в действията си.
40 (AL)Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той се погнуси от наследството Си.
41 (AM)Предаде ги в ръцете на народите;
и ги завладяха противниците им.
42 Неприятелите им продължиха да ги притесняват
и те останаха подчинени под ръката им.
43 (AN)Много пъти Той ги избавя;
но понеже намеренията им бяха бунтовнически,
затова се и унижиха поради беззаконието си.
44 (AO)Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им,
когато чу вика им;
45 (AP)спомни си за тях Своя завет
и се разкая според голямата Си милост;
46 (AQ)също направи да ги съжаляват
всички, които ги бяха пленили.
47 (AR)Избавѝ ни, Господи, Боже наш,
и ни съберѝ измежду народите,
за да славословим Твоето свято име
и да тържествуваме с Твоята хвала.
48 (AS)Благословен да е Господ,
Израилевият Бог, отвека и довека;
и целият народ да каже: Амин. Алилуя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.