M’Cheyne Bible Reading Plan
Давид освобождава град Кеила
23 (A)След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите.
2 (B)Затова Давид се допита до Господа: Да ида ли да нападна тези филистимци? И Господ каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила.
3 А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!
4 Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.
5 Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.
6 (C)А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си.
7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.
8 Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.
9 (D)Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода.
10 (E)Давид каза още: Господи, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене.
11 Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? Господи, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И Господ отговори: Ще слезе.
12 Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И Господ отговори: Ще ви предадат.
13 (F)Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си.
Странстване на Давид
14 (G)А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.
15 И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.
16 Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.
17 (H)Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това.
18 (I)И те двамата сключиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си.
19 (J)Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон?
20 (K)Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти.
21 Саул отвърна: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.
22 Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.
23 И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.
24 (L)И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон.
25 И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.
26 (M)Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат.
27 (N)Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята.
28 Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот[a].
Примерът на апостолите
4 (A)Така всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
2 (B)А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.
3 А за мен е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
4 (C)Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5 (D)Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получисвоята похвала от Бога.
6 (E)И това, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от писаното и така никой от вас да не се гордее с някого пред друг.
7 (F)Защото кой те прави да се отличавашот другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 (G)Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, че и ние да царуваме заедно с вас;
9 (H)защото, струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – на ангели и на човеци;
10 (I)ние – безумни заради Христос, а вие – разумни в Христос, ние – слаби, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени.
11 (J)Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
12 (K)и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим,
13 (L)хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет на света – и досега всички ни имат за отрепки.
14 (M)Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда.
15 (N)Защото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието.
16 (O)Затова ви се моля, бъдете мои подражатели.
17 (P)Поради тази причина ви пратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, такива пътища, каквито поучавам навсякъде във всяка църква.
18 (Q)Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
19 (R)Но ако е Господнята воля, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам – не думите, а силата на тези, които са се възгордели.
20 (S)Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
21 (T)Какво искате? С тояга ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?
Призоваването на Йезекиил за пророк
2 (A)Той ми каза: Сине човешки, изправи се на краката си и ще ти говоря.
2 (B)И като ми говорѝ, Духът влезе в мен и ме постави на краката ми; и чух онзи, който ми говореше.
3 (C)Той ми каза: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовен народ, който въстана против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до този днешен ден.
4 (D)Тези деца, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им кажеш: Така казва Господ Йехова.
5 (E)И, послушали или непослушали (защото е бунтовен дом), те пак ще познаят, че е имало пророк сред тях.
6 (F)А ти, сине човешки, да не се плашиш от тях и от думите им да не се убоиш, ако и да има тръни и бодили около теб и да живееш между скорпиони; да не се убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
7 (G)И да им говориш думите Ми – или послушали, или непослушали; защото са твърде бунтовни.
8 (H)Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като този бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9 (I)А като погледнах, видях ръка, протегната към мен, а в нея – свитък книга.
10 И Той го разви пред мене. Писаното беше отвътре и отвън, в което бяха записани плачове, ридания и тъга.
Молитва за покаяние
38 (A)Давидов псалом, за спомен[a].
Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай.
2 (B)Защото стрелите Ти се забиха в мен
и ръката Ти тежи на мене.
3 (C)Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв;
няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 (D)Защото беззаконията ми превишиха главата ми;
като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми
поради безумието ми.
6 (E)Превит съм и съвсем се сгърбих;
цял ден ходя нажален.
7 (F)Защото всичките ми вътрешности са запалени
и няма здраве в тялото ми,
8 (G)изнемощях и премного съм смазан,
охкам[b] поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание
и стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 (H)Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя,
а светлината на очите ми – и тя не е в мене.
11 (I)Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми
и роднините ми стоят надалеч.
12 (J)Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен;
онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща
и измислят лъжи цял ден.
13 (K)Но аз, като глух, не чувам
и съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! Като човек съм, който не чува,
в чиято уста няма изобличения.
15 (L)Понеже на Тебе, Господи, се надявам,
Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;
16 (M)защото казах: Да не тържествуват над мене,
да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.
17 (N)Защото съм близо да падна
и скръбта ми е винаги пред мене;
18 (O)понеже аз ще призная беззаконието си,
ще тъжа за греха си.
19 (P)Но моите неприятели са пъргави и силни.
И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 (Q)Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят,
понеже следвам доброто.
21 (R)Да не ме изоставиш, Господи;
Боже мой, да не се отдалечиш от мене.
22 (S)Бързай да ми помогнеш,
Господи, спасителю мой.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.