M’Cheyne Bible Reading Plan
Рут на нивата на Вооз
2 (A)А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз.
2 (B)И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин ѝ отвърна: Иди, дъще моя.
3 Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.
4 (C)И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: Господ да те благослови!
5 Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?
6 (D)И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя.
7 Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.
8 Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.
9 Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.
10 (E)Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка?
11 (F)А Вооз ѝ отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала.
12 (G)Господ да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.
13 (H)Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини.
14 (I)Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз ѝ подаде печена питка. И Рут яде, насити се и ѝ остана от питката.
15 А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!
16 Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не ѝ забранявайте да го събира.
17 И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.
18 (J)Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва ѝ видя колко класове беше събрала; Рут извади и ѝ даде храната, която беше останала, след като се беше наситила.
19 (K)Свекърва ѝ каза: Къде събира днес класове? Къде работѝ? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.
20 (L)Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от Господа онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник.
21 Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.
22 Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.
23 И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.
Пътуването за Рим
27 (A)И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 (B)И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (C)На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
9 (D)Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (E)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (F)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (G)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (H)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (I)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (J)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (K)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (L)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (M)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Йеремия в тъмница
37 (A)А вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари цар Седекия, Йосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в Юдейската земя.
2 Но нито той, нито слугите му, нито народът на земята послушаха думите на Господа, които Той говори чрез пророк Йеремия.
3 (B)Цар Седекия изпрати Еухал, Селемиевия син, и Софония, син на свещеник Маасия, при пророк Йеремия да кажат: Моля, помоли се за нас на Господа, нашия Бог.
4 Защото Йеремия още влизаше и излизаше между народа, понеже не бяха го затворили в тъмница.
5 (C)Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Йерусалим, чуха това известие за тях, се оттеглиха от Йерусалим.
6 Тогава Господнето слово дойде към пророк Йеремия и каза:
7 (D)Така казва Господ, Израилевият Бог: По този начин да говорите на Юдейския цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мен: Ето, фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.
8 (E)Халдейците пак ще дойдат и ще воюват против този град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.
9 Така казва Господ: Не се мамете да казвате: Халдейците непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят.
10 (F)Защото даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят този град с огън.
11 (G)И когато войската на халдейците се беше оттеглила от Йерусалим поради страха от фараоновата войска,
12 тогава Йеремия излезе от Йерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя и да вземе там дела си заедно с другите хора.
13 И когато той беше при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на стражата, чието име беше Ирия, син на Селемия, Ананиевия син; той хвана пророк Йеремия и каза: Ти бягаш при халдейците.
14 А Йеремия отговори: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, а хвана Йеремия и го заведе при първенците.
15 (H)Тогава първенците се разгневиха на Йеремия и го биха, и го затвориха в тъмница в къщата на писаря Йонатан, защото нея бяха направили на тъмница.
16 (I)След като Йеремия беше влязъл в подземната тъмница и в избите и беше седял там много дни,
17 тогава цар Седекия прати да го доведат. Царят го попита скришно в двореца си: Има ли слово от Господа? А Йеремия отвърна: Има. И добави: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.
18 При това Йеремия каза на цар Седекия: Какво съм съгрешил пред теб или слугите ти, или пред този народ, че ме хвърлиха в тъмница?
19 Къде са сега вашите пророци, които пророкуваха: Вавилонският цар няма да дойде против вас или против тази земя?
20 Затова слушай сега, моля, господарю мой, царю, нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе да не ме накараш да се върна в къщата на писаря Йонатан, за да не умра там.
21 (J)Тогава цар Седекия заповяда и предадоха Йеремия да бъде пазен в двора на стражата, и му даваха всеки ден по един хляб от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб на града. И така Йеремия седеше в двора на стражата.
Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ
10 (По славянски, част от 9-и.)
(21) Защо, Господи, стоиш надалеч?
Защо се криеш по време на неволя?
2 (A)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва;
те се хващат в лукавствата, които онези измислят.
3 (B)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 (C)Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири.
Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 (D)Неговите пътища са винаги упорити;
Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му;
той презира[a] всичките си противници.
6 (E)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
от род в род няма да изпадна в злощастие.
7 (F)Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие;
под езика му има злоба и беззаконие.
8 (G)Седи в засада в селата,
в скришни места, за да убие невинния;
очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 (H)Причаква скришно като лъв в рова си,
причаква, за да грабне сиромаха;
сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 Навежда се, снишава се;
и безпомощните падат в ноктите му[b].
11 (I)Казва в сърцето си: Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (J)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си;
да не забравяш кротките.
13 Защо нечестивият презира Бога
и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?
14 (K)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението,
за да ги хващаш в ръката Си;
на Тебе се поверява безпомощният;
Ти си помощник на сирачето.
15 (L)Строши мишцата на нечестивия;
издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 (M)Господ е цар до вечни векове;
народите са изчезнали от земята Му.
17 (N)Господи, послушал си желанието на кротките;
ще утвърдиш сърцето им;
ще направиш внимателно ухото Си,
18 (O)за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения,
така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.