M’Cheyne Bible Reading Plan
20 (A)Давид побягна от Нават, който е в Рама, и дойде та рече на Ионатана: що сторих аз, в що съм крив, с какво съгреших пред баща ти, та търси душата ми?
2 (B)Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде.
3 (C)Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти – една само крачка има между мене и смъртта.
4 Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.
5 Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.
6 (D)Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род.
7 Ако на това той каже: „добре“, твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.
8 (E)А ти стори милост на твоя раб, – защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, – и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си?
9 Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?
10 И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?
11 Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.
12 Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,
13 нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!
14 Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.
15 (F)Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови.
16 (G)Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови!
17 (H)Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си.
18 И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;
19 затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше попреди, и седни при камъка Азел;
20 аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;
21 после ще пратя едно момче, като му кажа: „иди, намери стрелите“, и ако кажа на момчето: „на, стрелите са отзаде ти, вземи ги“, дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:
22 ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;
23 а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.
24 (I)Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва.
25 Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.
26 (J)Него ден Саул не каза нищо, защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил.
27 Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?
28 Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,
29 като казваше: „пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си“, затова той и не дойде на царския обяд.
30 Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!
31 Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.
32 Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?
33 (K)Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида.
34 Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.
35 На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.
36 И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.
37 И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.
38 Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.
39 А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.
40 Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.
41 Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.
42 (L)Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки.
43 И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.
2 (A)И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
2 (B)защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
3 (C)и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.
4 (D)И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
5 (E)та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.
6 (F)Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
7 (G)а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
8 (H)която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха л познали, не биха разпнали Господа на славата.
9 (I)Но, както е писано: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“.
10 (J)А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.
11 (K)Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.
12 (L)Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;
13 (M)това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
14 (N)Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
15 (O)Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.
16 (P)Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.
5 (A)Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 (B)нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 (C)Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 (D)Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 (E)Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.
10 (F)Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 (G)Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.
12 (H)Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 (I)Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
16 (J)Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 (K)От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 (L)Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 (M)Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 (N)Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
Псалом Давидов.
36 (A)Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,
2 (B)защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.
3 Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.
4 Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5 (C)Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши
6 (D)и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост – като пладнина.
7 Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.
8 (E)Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,
9 (F)защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и – няма го.
11 (G)А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.
12 Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,
13 а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.
14 Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;
15 мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.
16 (H)Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,
17 (I)защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.
18 Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:
19 (J)в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;
20 (K)а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.
21 Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,
22 (L)защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:
24 (M)кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.
25 (N)Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:
26 (O)той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.
27 (P)Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно
28 (Q)защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 (R)Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.
30 (S)Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.
31 (T)Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.
32 (U)Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;
33 но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.
34 Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.
35 (V)Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;
36 (W)но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.
37 (X)Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;
38 а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.
39 (Y)От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;
40 (Z)и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.