M’Cheyne Bible Reading Plan
18 (A)В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена.
2 (B)И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
3 Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?
4 (C)Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.
5 (D)Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.
6 Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.
7 (E)И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.
8 И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?
9 Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;
10 кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.
11 (F)И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.
12 (G)Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.
13 Оттук а те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.
14 (H)И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? И тъй, помислете, какво да се прави.
15 И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
16 А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишк о оръжие, стояха при вратата.
17 Петимата пък души, к оито бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истук ана и ефода, терафима и изления к умир. А свещеник ът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишк о оръжие.
18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истук ана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?
19 (I)Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?
20 Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.
21 Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.
22 Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове
23 и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?
24 (J)Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?
25 Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.
26 И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.
27 А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.
28 (K)Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,
29 (L)като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а попреди оня град се наричаше Лаис.
30 (M)И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;
31 (N)и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.
22 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.
2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:
3 (A)аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.
4 (B)Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,
5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.
6 (C)Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.
7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.
9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.
10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.
11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.
12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,
13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.
14 (D)А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,
15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.
16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.
17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се
18 (E)и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
20 (F)и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
21 (G)И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците.
22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!
23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.
25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?
26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.
27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.
28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.
29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.
30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
32 Слово, което биде от Господа към Иеремия в десетата година на иудейския цар Седекия; тая година беше осемнайсетата година на Навуходоносора.
2 (A)Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Иерусалим, и пророк Иеремия беше затворен в стражарницата, която беше при дома на иудейския цар.
3 (B)Иудейският цар Седекия го затвори там, като рече: „защо пророкуваш и казваш: тъй казва Господ: ето, Аз ще предам тоя град в ръцете на вавилонския цар, и той ще го превземе;
4 (C)и Седекия, иудейският цар, не ще избегне от ръцете на халдейци, но бездруго ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и ще говори с него уста в уста, и очите му ще видят неговите очи;
5 (D)и той ще отведе Седекия във Вавилон, дето и ще остане, докле го не посетя, казва Господ. Ако воювате с халдейци, не ще имате успех“?
6 И рече Иеремия: такова беше към мене словото Господне:
7 (E)ето Анамеил, син на чича ти Салума, иде при тебе да ти каже: купи моята нива, която е в Анатот, защото по роднинско право тебе се пада да я купиш.
8 (F)И Анамеил, чичовият ми син, дойде при мене, по словото Господне, в стражарницата и ми каза: купи нивата ми в Анатот, във Вениаминовата земя, защото правото на наследство е твое, и купилното право е твое; купи си я. Тогава узнах, че това беше слово Господне.
9 И купих от Анамеила, чичовия ми син, нивата в Анатот и претеглих му седем сикли сребро и десет сребърника;
10 и записах на книга, запечатах я, повиках при това свидетели и претеглих на къпони среброто.
11 И взех купилния запис, както запечатания според закона и наредбата, тъй и отворения, –
12 (G)и дадох тоя купилен запис на Варуха, син на Нирия, Маасеев син, пред очите на Анамеила, чичов син, и пред очите на свидетели, които подписаха тоя купилен запис пред очите на всички иудеи, които седяха в стражарницата;
13 и заповядах на Варуха в тяхно присъствие:
14 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вземи тия записи, – купилния запис, който е запечатан, и отворения запис, – и ги тури в глинен съд, за да останат там дълго време.
15 (H)Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: в тая земя пак ще се купуват къщи, ниви и лозя.
16 И като предадох на Нириевия син Варуха купилния запис, аз се помолих Господу:
17 (I)„о, Господи Боже! Ти сътвори небето и земята с Твоята голяма сила и простряна мишца; за Тебе няма нищо невъзможно;
18 (J)Ти явяваш милост на хиляди и за беззаконието на бащите отплащаш в недрата на децата им след тях: Боже великий, силний, Комуто името е Господ Саваот!
19 (K)Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пътищата му и според плодовете на делата му,
20 (L)Който извърши чудеса и личби в Египетската земя и извършваш доднес и в Израиля и между всички люде, и Си създаде име, както в тоя ден,
21 (M)и изведе Твоя народ Израиля из Египетската земя с личби и с чудеса, със силна ръка и простряна мишца при голям ужас,
22 (N)и даде им тая земя, която с клетва бе обещал на отците им да им дадеш, – земя, дето тече мед и мляко.
23 Те влязоха и я завладяха, ала не слушаха Твоя глас и не ходеха по Твоя закон, не вършеха каквото им бе Ти заповядал да вършат, и заради това Ти напрати върху им цялото това нещастие.
24 Ето, насипите достигат до града, за да бъде превзет; и от меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейци, които воюват против него; каквото Ти говори, се изпълня, и ето, Ти видиш това.
25 А Ти, Господи Боже, ми рече: купи си нива за сребро и привикай свидетели тогава, когато градът се предава в ръцете на халдейци“.
26 И биде слово Господне към Иеремия:
27 (O)ето, Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мене?
28 Затова тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на халдейци и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе,
29 (P)и ще влязат халдейци, които обсаждат тоя град, ще запалят града с огън и ще изгорят него и къщите, по чиито стрехи се е възнасяло кадение Ваалу и се е извършвало възлияние на чужди богове, за да Ме разгневяват.
30 (Q)Защото синовете Израилеви и синовете Иудини още от младини само зло вършиха пред очите Ми; синовете Израилеви само Ме разгневяваха с делата на ръцете си, казва Господ.
31 И като че за Мой гняв и за Моя ярост съществува тоя град от самия ден на съграждането си до днес, за да го отхвърля от лицето Си
32 за всичкото зло на синовете Израилеви и синовете Иудини, което, за да Ме разгневяват, вършеха – те, царете им, князете им, свещениците им, пророците им, и мъжете на Иуда и жителите на Иерусалим.
33 (R)Те се обърнаха към Мене гърбом, а не с лице; и когато ги учих, учих ги от ранно утро, те не искаха да приемат поука,
34 (S)и в дома, върху който се призова Моето име, поставиха своите гнусотии и го оскверниха.
35 (T)В долината на Еномовите синове съградиха капища Ваалу, за да прекарват през огън синовете си и дъщерите си в чест на Молоха, което Аз не съм им заповядвал, и на ум не Ми е идвало, че те ще вършат тая гнусотия, като вкарват в грях Иуда.
36 Но сега тъй казва Господ, Бог Израилев, за тоя град, за който вие казвате: „с меч, глад и мор се предава в ръцете на вавилонския цар“, –
37 (U)ето, Аз ще ги събера от всички страни, в които ги бях прогонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото негодуване, и ще ги върна на това място и ще им дам да живеят безопасно.
38 (V)Те ще бъдат Мой народ, и Аз ще им бъда Бог.
39 (W)И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене през всички дни на живота, за тяхно добро и за добро на децата им след тях.
40 (X)И ще сключа с тях вечен завет, по който не ще се отвърна от тях, и ще им правя добро, и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.
41 (Y)И ще се радвам за тях, като им правя добро, и ще ги насадя крепко на тая земя – от все сърце и от все душа.
42 (Z)Защото тъй казва Господ: както напратих върху тоя народ всичкото това голямо зло, тъй ще напратя върху тях всичко добро, що съм изрекъл за тях.
43 (AA)И те ще купуват ниви в тая земя, за която казвате: „това е пустиня, без люде, без добитък; тя е предадена в ръцете на халдейци“;
44 (AB)ще купуват ниви за сребро, ще вписват в записи, ще запечатват и ще привикват свидетели – в земята Вениаминова, иерусалимските околности и в Иудините градове, в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще върна пленниците им, казва Господ.
Псалом Давидов.
1 (A)Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
2 (B)а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
3 (C)И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
4 (D)Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
5 (E)Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните.
6 (F)Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
Псалом Давидов.
2 (G)Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
4 (H)Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 (I)„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 (J)ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[a];
8 (K)искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
9 (L)Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
10 (M)И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 (N)Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.