M’Cheyne Bible Reading Plan
3 (A)И каза ѝ Ноемин, свекърва ѝ: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш?
2 (B)Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното;
3 (C)прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие;
4 а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш.
5 (D)Рут ѝ рече: ще сторя всичко, що ми каза.
6 И отиде на гумното и стори всичко тъй, както ѝ поръча свекърва ѝ.
7 Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.
8 По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена.
9 (E)И каза ѝ (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник.
10 (F)Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати;
11 затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена;
12 ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене;
13 пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре.
14 (G)И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното.
15 И рече ѝ: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (ѝ) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.
16 А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя ѝ разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.
17 И каза (ѝ): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.
18 (H)Тя ѝ каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.
4 (I)Вооз излезе пред градските порти и там седна. И ето, минава оня сродник, за когото Вооз бе говорил. И (Вооз) му каза: отбий се и седни тук. Той се отби и седна.
2 (J)Вооз взе десетима от градските стареи и каза: седнете тук. И те седнаха.
3 (K)И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха;
4 (L)аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя.
5 (M)Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му.
6 А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема.
7 (N)Изпреди у Израиля, кога се откупуваше и разменяваше нещо, за потвърждение имаше такъв обичай: единият събуваше обувката си и я даваше на другия (който приемаше правото на сродник), и това служеше за свидетелство у Израиля.
8 И оня сродник каза на Вооза: купи си го. И събу обувката си (и му я подаде).
9 И Вооз каза на старейшините и на целия народ: вие сте сега свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко Елимелехово и всичко Хилеоново и Махлоново;
10 (O)също тъй взимам за жена и моавката Рут, Махлоновата жена, за да възстановя името на умрелия в дела му, та да не изчезне името на умрелия между братята му и от вратата на пребивалището му: вие сте днес свидетели на това.
11 (P)И целият народ, що беше при градските порти, и старейшините казаха: ние сме свидетели. Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия, които и двете въздигнаха дома Израилев; придобивай богатство в Ефрат, и нека се слави името ти във Витлеем;
12 (Q)и домът ти да бъде като дома на Фареса, когото Тамар роди на Иуда, от семето, което Господ ще ти даде от тая млада жена.
13 (R)И Вооз взе Рут, и тя му стана жена. И той влезе при нея, и Господ ѝ даде, та зачена и роди син.
14 И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен Господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в Израиля.
15 (S)Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича, която за тебе струва повече от седем сина.
16 И Ноемин взе детето и го носи в прегръдките си и му беше бавачка.
17 (T)Съседките му дадоха име, като казваха: „на Ноемин се роди син“, и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея, Давидов баща.
18 (U)И ето родът Фаресов: Фарес роди Есрома;
19 Есром роди Арама; Арам роди Аминадава;
20 (V)Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
21 Салмон роди Вооза; Вооз роди Овида;
22 (W)Овид роди Иесея; Иесей роди Давида.
28 И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
2 Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 (A)А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
4 Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
5 Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
6 А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
8 И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
9 След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
10 те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
11 След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите,
12 И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.
13 Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;
14 (B)там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.
15 Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.
16 Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.
17 (C)След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18 (D)Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;
19 но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.
20 (E)По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
21 А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.
22 (F)Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
23 И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.
24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
25 Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
26 (G)„иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
27 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.
28 И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.
29 Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.
30 Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,
31 като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.
38 И чуха Сафатия, Матанов син, Годолия, Пасхоров син, Юхал, Селепиев син, и Пасхор, Малхиев син, думите, които Иеремия изрече към народа, като казваше:
2 (A)„тъй казва Господ: който остане в тоя град, ще умре от меч, глад и мор; а който отиде при халдейци, ще бъде жив, и неговата душа ще му бъде вместо плячка, и той ще остане жив.
3 (B)Тъй казва Господ: бездруго тоя град ще бъде предаден в ръцете на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе“.
4 (C)Тогава князете казаха на царя: „тоя човек да бъде предаден на смърт, защото прави да отслабват ръцете на войниците, които остават в тоя град, ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото тоя човек желае не добруване на тоя народ, а злощастие“.
5 И рече цар Седекия: „ето, той е във ваши ръце, защото царят нищо не може да направи против вас“.
6 Тогава хванаха Иеремия и го хвърлиха в ямата на Малхия, царев син, която беше в стражарницата, и пуснаха Иеремия с въже; в ямата нямаше вода, а само тиня, и Иеремия потъна в тинята.
7 (D)И чу Авдемелех Етиопец, един от скопците, които се намираха в царския дом, че хвърлили Иеремия в ямата; а царят тогава седеше при Вениаминови порти.
8 И излезе Авдемелех из царския дом и каза на царя:
9 „господарю мой, царю! зле сториха тия люде, като постъпиха тъй с пророк Иеремия, когото хвърлиха в ямата; той ще умре там от глад, защото в града вече няма хляб“.
10 Царят заповяда на Авдемелеха Етиопеца и каза: „вземи със себе си оттук трийсет човека и извлечи пророк Иеремия от ямата, докле не е умрял“.
11 Авдемелех взе людете със себе си и влезе в царския дом под клетовете, и взе оттам вехти непотребни дрипи и вехти непотребни парцали и ги пусна с въже в ямата при Иеремия.
12 И рече Авдемелех Етиопец на Иеремия: „подложи тия вехти хвърлени дрипи и парцали под мишниците на ръцете си, под въжето“. И Иеремия направи тъй.
13 И потеглиха Иеремия с въжето и изтеглиха го из ямата; и остана Иеремия в стражарницата.
14 Тогава цар Седекия прати, та повика при себе си Иеремия, при третия вход на дома Господен; и рече царят на Иеремия: „ще те попитам нещо; не скривай нищо от мене“.
15 И рече Иеремия на Седекия: „ако ти открия, не ще ли ме предадеш на смърт? и ако те посъветвам, ти не ще ме послушаш“.
16 И закле се тайно цар Седекия на Иеремия, думайки: „жив Господ, Който ни сътвори душата, няма да те предам на смърт и няма да те предам в ръцете на тия люде, които искат душата ти“.
17 Тогава Иеремия рече на Седекия: „тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ако отидеш при князете на вавилонския цар, душата ти ще остане жива, и тоя град не ще бъде с огън изгорен, и ти ще бъдеш жив, и домът ти;
18 (E)ако пък не отидеш при князете на вавилонския цар, тоя град ще бъде предаден в ръцете на халдейци, и те с огън ще го изгорят, и ти не ще избегнеш от ръцете им“.
19 И рече цар Седекия на Иеремия: „боя се от иудеите, които минаха към халдейци, да не би халдейци да ме предадат в ръцете им, та тия да се поругаят с мене“.
20 (F)И рече Иеремия: „не ще те предадат; послушай гласа Господен за това, което ти говоря, и добре ще ти бъде, и жива ще бъде душата ти.
21 Ако пък не пожелаеш да отидеш, ето словото, което ми откри Господ:
22 (G)ето, всички жени, останали в дома на иудейския цар, ще бъдат отведени при князете на вавилонския цар, и ще рекат: „тебе те излъгаха и ти надвиха твоите приятели; нозете ти потънаха в тиня, и те бягаха от тебе“, –
23 (H)и всички твои жени и твои деца ще отведат при халдейци, и ти не ще избегнеш от ръцете им; а ще бъдеш грабнат от ръката на вавилонския цар и ще направиш тоя град да бъде с огън изгорен“.
24 И рече Седекия на Иеремия: „никой не бива да знае тия думи, и тогава ти не ще умреш;
25 и ако ли чуят князете, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: „кажи ни, що говори на царя, не крий от нас, и ние не ще те умъртвим, – и онова, що ти говори царят“,
26 то кажи им: аз представих пред лицето на царя моята молба, да ме не връща в дома на Ионатана, за да не умра там“.
27 И дойдоха всички князе при Иеремия и питаха го, и той им отговори тъкмо според думите, които царят бе заповядал да каже, и те мълком го оставиха, защото не узнаха казаното на царя.
28 И остана Иеремия в стражарницата до деня, в който Иерусалим биде превзет. И Иерусалим биде превзет.
Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов.
1-2 (A)Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
3 (B)Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
4 (C)Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,
5 (D)ония, които думат: „с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?“
6 Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
7 (E)Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
9 Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (F)Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 (G)Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5 да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6 (H)Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.