M’Cheyne Bible Reading Plan
Поражението на Израил
4 Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците – при Афек. 2 Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях. 3 Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“ 4 (A)Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес.
5 И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше. 6 Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег. 7 Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано. 8 (B)Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята. 9 Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“
10 Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци. 11 Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.
Смъртта на Илий
12 Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата. 13 Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена. 14 Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий. 15 Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда. 16 Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“ 17 Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“ 18 Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.
19 Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно. 20 (C)Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание. 21 Тя даде име на детето Ихавод[a], с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ – поради загубата на Божия ковчег и[b] на свекъра си и на мъжа си. 22 И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“
Примерът на Авраам
4 А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? 2 Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. 3 (A)А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ 4 Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. 5 Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. 6 Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:
7 (B)„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! 8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“
9 (C)И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. 10 Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11 (D)И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. 12 Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.
Вярата в Божието обещание
13 (E)(F)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 (G)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 (H)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 (I)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 (J)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 (K)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 (L)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 (M)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23 Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 (N)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 (O)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Молба на юдеите и Божият отговор
42 Тогава всички военачалници и Йоханан, син на Карея, и Йезания, син на Хошаия, и целият народ – малки и големи – дойдоха 2 и казаха на пророк Йеремия: „Молим те, нека молбата ни бъде приятна пред тебе! Помоли се на Господ, своя Бог, за нас и за тези, които останаха! Защото останахме малцина от многото, както твоите очи виждат. 3 Нека Господ, твоят Бог, ни покаже пътя, по който да вървим, и какво трябва да правим.“ 4 А пророк Йеремия им рече: „Добре, съгласен съм. Ще се помоля на Господ, вашия Бог, както искате; и каквото ви отговори Господ, ще ви го съобщя. Нищо няма да скрия от вас.“ 5 Тогава те казаха на Йеремия: „Нека Господ бъде верен и истинен свидетел помежду ни, че наистина ще постъпим според словото, с което Господ, твоят Бог, те изпрати при нас. 6 И добро да бъде, и лошо, ще послушаме гласа на Господ, нашия Бог, при Когото ние те изпращаме, за да ни бъде добре, когато се вслушваме в гласа на Господ, нашия Бог.“
7 И случи се, че след десет дена дойде слово от Господ към Йеремия. 8 Тогава той повика Йоханан, син на Карея, и всички военачалници, които бяха с него, и целия народ от малък до голям, 9 и им рече: „Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да поднеса пред Него вашата молба: 10 (A)‘Ако останете в тази земя, тогава ще ви съградя, а няма да ви разоря, и ще ви насадя, а няма да ви изкореня, защото съжалих за бедствието, което ви сторих. 11 Не се бойте от вавилонския цар, от когото се страхувате. Не се бойте от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, за да ви спася и избавя от ръката му. 12 Ще ви окажа милост и той ще се смили над вас и ще ви върне в земята ви’. 13 Но ако вие кажете: ‘Не искаме да останем в тази земя’, и не се вслушате в гласа на Господ, вашия Бог, 14 и речете: ‘Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем’, 15 тогава слушайте словото от Господ вие, останалите юдеи! Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Ако вие решите и тръгнете да влезете в Египет, и отидете да живеете там, 16 тогава мечът, от който се боите, ще ви застигне в египетската земя, а гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там, в египетската земя, и там ще измрете. 17 Така ще стане с всички мъже, които решат да отидат в Египет и да живеят там: те ще умрат от меч, от глад и от мор. И няма да остане никой от тях, и няма да избегне бедствието, което Аз ще докарам върху тях’.“
18 (B)Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Както се изляха гневът Ми и яростта Ми върху йерусалимските жители, така ще излея яростта Си върху вас, когато отидете в Египет. И ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и присмех и няма вече да видите тези места.“ 19 Господ говори за вас, останалите юдеи: „Не отивайте в Египет! Знайте добре, че днес съм ви предупредил.“ 20 Защото постъпихте измамно против самите себе си, когато ме изпратихте при Господ, вашия Бог, с думите: „Помоли се на Господ, нашия Бог, за нас и ни предай всичко, което каже Господ, нашият Бог, и ще го сторим.“ 21 А днес аз ви съобщих, но не послушахте гласа на Господ, вашия Бог, и всичко онова, с което Той ме изпрати при вас. 22 И така, знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където искате да отидете и да живеете.
Бог е единственият спасител
18 (A)За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2 [a] Тогава той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!
3 (B)Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител,
мой Бог, моя скала. На него се уповавам.
Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.
4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава,
и ще бъда спасен от враговете си.
5 Вълните на смъртта ме обхванаха,
стихиите на злото ме надвиха.
6 Веригите на преизподнята ме стегнаха,
примките на смъртта ме срещнаха.
7 В бедата си призовах Господа
и извиках към своя Бог.
Тогава Той чу гласа ми от Своя храм
и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.
8 (C)(D)Тогава земята се разтърси и разклати,
основите на планините затрепериха,
размърдаха се, защото Той се разгневи.
9 Дим се издигна от Неговия нос
и от устата му излизаше поглъщащ огън.
Разпалени въглени се пръснаха от него.
10 Той сведе небесата и слезе.
И под нозете Му беше мрак.
11 Той се възкачи на херувими и полетя,
понесе се на крилете на вятъра.
12 (E)И направи мрака Свое скривалище,
тъмните води
и гъстите облаци – Свое покривало.
13 От блясъка пред Него
през облаците Му дойдоха
градушка и горящи въглени.
14 (F)Господ загърмя в небесата
и Всевишният остави да проехти гласът Му
сред изсипващите се градушка и горящи въглени.
15 (G)Пусна стрелите Си и ги разпръсна,
множество мълнии – и ги разсипа.
16 (H)Тогава се видяха дълбините на морето
и се разкриха основите на света
от Твоя страшен вик, Господи,
от диханието на Твоя гняв.
17 Той протегна ръка от висините и ме взе,
и ме извлече от буйните води,
18 избави ме от мощния враг,
от онези, които ме мразят,
понеже те са много по-силни от мене.
19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми,
но Господ беше моята опора.
20 Тогава ме изведе на простора,
избави ме, защото благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде според моята праведност,
възнагради ме за чистотата на моите ръце,
22 защото спазвах пътищата на Господа
и не вършех беззаконие пред своя Бог;
23 защото се придържах към всички Негови разпоредби
и не отстъпвах от Неговите закони.
24 Бях непорочен пред Него
и се пазех от съгрешаване.
25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност,
според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.
26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво,
спрямо безупречния – безупречно.
27 Към чистия си чист;
към развратения – според развратеността му,
28 (I)защото Ти спасяваш бедния
и унижаваш надменните очи.
29 (J)Господи, Ти запалваш моето светило;
моят Бог осветява тъмнината ми.
30 С Тебе ще разбия нападатели
и със своя Бог ще прескоча стената.
31 (K)Бог – Неговият път е непорочен;
изпитано е словото на Господа.
Той е щит за всички, които се уповават на Него.
32 (L)Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита освен нашия Бог?
33 Защото Бог ме опасва със сила
и ме води по непорочен път,
34 (M)прави краката ми като краката на елен
и ме поставя на високи недостъпни места,
35 учи ръцете ми да воюват
и мишците ми да прегъват бронзов лък.
36 Ти ми даде щита на Своето спасение;
Твоята десница ме подкрепя
и Твоята благосклонност ме възвеличава.
37 Даваш простор на крачките ми
и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.
38 Преследвам враговете си и ги настигам.
Не се завръщам, докато не ги унищожа.
39 Поразявам ги и те не могат да станат;
падат пред краката ми,
40 тъй като Ти ме препаса със сила за сражение
и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.
41 Ти обърна към мене тила на моите врагове;
съкруши онези, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави,
зоват към Господа, но Той не ги послуша.
43 Стривам ги като носен от вятъра прах,
тъпча ги като улична кал.
44 (N)Ти ме избави от бунта на враждебния народ,
постави ме за водач на езичници;
народ, който не познавах, ми служи.
45 Щом чуят за мене, покоряват ми се.
Чужденците се прекланят пред мене.
46 (O)Чужденците униват и треперят,
когато излизат от укрепленията си.
47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала.
Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява –
48 Бог, Който въздава за мене,
Който покорява народите на мене,
49 Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене,
и ме отърва от насилника.
50 (P)Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи
и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който възвеличаваш царя Си с избавления
и оказваш милост на Своя помазаник,
на Давид и на потомството му, за вечни времена.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.