M’Cheyne Bible Reading Plan

Левитът от Ефремовата планина и опозорената му наложница

19 В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем. ² Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца. ³ Тогава мъжът ѝ тръгна на път и отиде при нея, за да я уговори да я върне обратно. Със себе си водеше слугата си и два осела. Тя го въведе в бащината си къща. ⁴ Като го видя, тъстът му, бащата на тази млада жена, го посрещна радостно и го задържа. Той прекара три дена при него. Те ядоха, пиха и нощуваха там. ⁵ Когато на четвъртия ден станаха рано сутринта и той започна да се стяга за път, бащата на младата жена каза на зет си: „Подкрепи се още с къшей хляб, а след това можете да тръгнете.“ ⁶ Те седнаха и двамата ядоха и пиха заедно. А бащата на младата жена каза на този мъж: „Съгласи се да останеш още една нощ и се повесели от сърце.“ ⁷ Мъжът беше поел, за да продължи пътя си, но тъстът му го уговори и той пак пренощува там. ⁸ А на петия ден той стана рано сутринта, за да си върви. Но бащата на младата жена отново каза: „Подкрепи се още и остани, докато денят превали.“ И те двамата пак ядоха заедно. ⁹ След това този мъж стана и тръгна да си върви – сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“

^10 (A)Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него. ¹¹ Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“ ¹² Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“ ¹³ И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“ ¹⁴ И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе. ¹⁵ Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват.

¹⁶ И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци. ¹⁷ Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“ ¹⁸ Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си. ¹⁹ При това ние си имаме всичко – и слама, и храна за ослите си, а също хляб и вино за мене и за твоята слугиня, както и за този слуга, който е заедно с твоите слуги. Наистина нямаме нужда от нищо.“ ²⁰ Старецът го увери: „Бъди спокоен – всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“ ²¹ И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха.

^22 (B)Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града – скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“ ²³ Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие! ²⁴ Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница – тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“ ²⁵ Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори. ²⁶ Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят ѝ, и лежа там до разсъмване.

²⁷ А на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето – наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете ѝ на прага. ²⁸ Той ѝ каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше^[a]. Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място. ^29 (C)Като пристигна у дома си, взе нож, хвана наложницата си, разчлени я на дванадесет части и ги разпрати по всички области на Израил. ³⁰ Всеки, който виждаше това, казваше: „Не е бивало и не се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха от египетската земя и до днес^[b]. Помислете за всичко това и вземете решение – какво да се направи!“

23 ^(A)Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ ² Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. ^3 (B)Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ ⁴ Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ ^5 (C)Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ ^6 (D)Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ ⁷ Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. ^8 (E)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. ⁹ Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога^[a].“ ¹⁰ И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. ^11 (F)Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“

Заговор срещу апостол Павел

¹² Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел. ¹³ Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души. ¹⁴ Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел. ¹⁵ Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“ ¹⁶ Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел. ¹⁷ Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“ ¹⁸ И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“ ¹⁹ Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“ ²⁰ А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него. ²¹ Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“ ²² Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“

Отвеждане на апостол Павел в Кесария

²³ След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта. ²⁴ Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“ ²⁵ Написа и писмо със следното съдържание: ^26 (G)„Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс. ^27 (H)Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин. ^28 (I)Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион. ^29 (J)И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови. ^30 (K)След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“

³¹ Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида. ³² А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана. ³³ Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел. ^34 (L)Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече: ³⁵ „Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.

Пророчество за царство на Месия и вечен живот с Бога

33 И ето слово Господне беше изказано към Йеремия втори път, когато той беше все още затворен в стражевия двор: ² „Така казва Господ, Който създаде земята, Господ, Който я извая, за да я постави здраво – Господ е името Му: ^3 (A)‘Призови Ме и ще ти отговоря, ще ти покажа велики и недостижими неща, които не знаеш. ⁴ Защото така казва Господ, Израилевият Бог, за къщите на този град и за дворците на юдейските царе, които се събарят, за да се използват против обсадните насипи и против меча на противника, ⁵ но ще се изпълнят от онези, които идват да се сражават против халдейците – с телата на хората, които ще поразя в Своя гняв и ярост, понеже скрих лицето Си от този град заради всичките му нечестия. ⁶ Ето ще му донеса оздравяване и лек. Тогава ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и вярност. ⁷ И ще върна пленниците от Юдея и пленниците от Израил и ще ги изградя, както по-рано. ⁸ Ще ги очистя от цялата им вина, понеже съгрешиха пред Мене и се разбунтуваха против Мене. ⁹ Тогава Йерусалим ще бъде радостно име за Мене, хвала и слава пред всички народи по земята, които ще чуят за всичкото добро, което Аз ще извърша за него. И ще се смаят и разтреперят заради всичкото добро и мира, които ще им даря’.“

¹⁰ Така казва Господ: „На това място, за което казвате: ‘Пусто е без жив човек и добитък’, в юдейските градове и по йерусалимските улици, които са пусти, без жив човек, без жители и без добитък, ^11 (B)пак ще се чуват глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на тези, които казват: ‘Прославяйте Господ Вседържител, защото Господ е благ, защото Неговата милост е вечна’, и глас на тези, които принасят благодарствени жертви в Господния дом, защото Аз ще върна пленниците от тази земя да живеят, както по-рано“, казва Господ.

¹² Така казва Господ Вседържител: „На това място, което е пусто – без жив човек и без добитък, във всичките му градове пак ще има жилища на пастири, които ще прибират стадата си за почивка. ¹³ В планинските градове и по градовете в полето, в южните градове и във Вениаминовата земя на север, в околностите на Йерусалим и в градовете на Юдея пак ще минават стада под ръцете на онези, които ги броят“, казва Господ.

¹⁴ „Ето идват дни, казва Господ, когато ще изпълня онова слово за добро, което изрекох за Израилевия дом и за Юдея. ^15 (C)(D)В онези дни и в онова време ще направя да израсте за Давид праведен Потомък и Той ще даде съд и правда на земята. ¹⁶ В онези дни Юдея ще бъде спасена и Йерусалим ще живее в безопасност. И това е името, с което ще се нарича: ‘Господ е нашата правда’.“

^17 (E)Защото така казва Господ: „Никога няма да престане да има мъж от потомците на Давид, който да седи на престола на Израилевия дом, ¹⁸ нито ще престане да има пред Мене мъж от левитските свещеници, който да принася всеизгаряния и да изгаря хлебни приноси, и да извършва кръвна жертва през всички времена.“

¹⁹ И пак Господне слово беше отправено към Йеремия: ^20 (F)(G)„Така казва Господ: ‘Ако бихте могли да нарушите завета Ми с деня и завета Ми с нощта, така че денят и нощта да не идват в своето определено време, ²¹ тогава биха могли да бъдат нарушени също заветът Ми с Моя служител Давид, така че той да няма син да царува на престола му, както и заветът Ми с Моите служители, левитските свещеници. ^22 (H)Както е неизброимо небесното войнство и е неизмерим морският пясък, така ще размножа потомството на Своя служител Давид и на левитите, които Ми служат’.“

²³ И пак беше отправено слово от Господ към Йеремия: ²⁴ „Не виждаш ли какво говорят тези хора: ‘Господ отхвърли двата рода, които беше избрал.’ Така те презират Моя народ, сякаш не е повече народ в техните очи.“ ²⁵ Така казва Господ: „Ако Моят завет с деня и нощта не беше утвърден, ако не бях дал наредбите за небето и земята, ²⁶ тогава бих отхвърлил потомството на Яков и на Своя служител Давид, така че да не вземам от рода му владетели за потомците на Авраам, Исаак и Яков, защото ще върна пленниците и ще ги помилвам.“

Утринна молитва на преследвания праведник

3 ^(A)Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.

Вечерна молитва на праведника

4 За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. Псалом на Давид.