M’Cheyne Bible Reading Plan

Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин

Семейството на Ноемин

1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. ^2 (A)Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. ³ Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. ⁴ Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. ⁵ Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.

Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем

⁶ Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. ⁷ Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. ⁸ Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! ⁹ Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас ¹⁰ и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ ^11 (B)А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? ¹² Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех ‘Имам още надежда’ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, ¹³ бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ ¹⁴ Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.

Верността на Рут към Ноемин

¹⁵ Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ ^16 (C)Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. ¹⁷ Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ ¹⁸ Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.

Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем

¹⁹ И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“ ^20 (D)Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин^[a], наричайте ме Мара^[b], защото Всесилният ме изпълни с голяма горест. ²¹ Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“ ²² И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Защита на апостол Павел пред цар Агрипа

26 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита: ² „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите, ³ но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо. ^4 (A)Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. ^5 (B)Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. ^6 (C)А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, ⁷ което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите. ⁸ Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви? ⁹ Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей. ^10 (D)Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. ¹¹ И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната. ¹² С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците, ¹³ когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. ¹⁴ Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.’ ^15 (E)Аз попитах: ‘Кой си Ти, Господине?’ Той отговори: ‘Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. ¹⁶ Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия. ¹⁷ И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам, ^18 (F)за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.’ ¹⁹ Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение, ^20 (G)а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. ^21 (H)Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. ^22 (I)Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: ^23 (J)че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“

²⁴ И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ ²⁵ А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. ^26 (K)Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. ²⁷ Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ ²⁸ Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ ²⁹ А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“

³⁰ Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха ^31 (L)и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. ^32 (M)И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора^[a].

Съставяне и четене на свитъка на пророка

36 ^(A)И случи се в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, че беше отправено от Господ това слово към Йеремия: ² „Вземи си свитък за писане и напиши на него всичките думи, които ти говорих срещу Израил и срещу Юдея, и срещу всичките народи – от времето, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия до ден днешен! ³ Може би юдейският народ, като чуе за цялото бедствие, което възнамерявам да му причиня, ще се обърне всеки от пагубния си път, а Аз ще простя вината и греха им.“

⁴ Тогава Йеремия повика Варух, син на Нерия, и Варух записа в свитъка от устата на Йеремия всички думи на Господ, които Той му е говорил. ⁵ И Йеремия заповяда на Варух и каза: „Аз съм затворен и не мога да вляза в Господния дом, ⁶ но ти иди и от свитъка, който записа от устата ми, прочети гласно пред народа в Господния дом в деня на поста, прочети ги гласно също и пред всички юдеи, дошли от градовете си. ⁷ Може би те ще принесат молитвата си пред лицето на Господ и ще се обърнат всеки от злия си път, защото големи са гневът и негодуванието, с които Господ заплаши този народ.“ ⁸ А Варух, син на Нерия, направи всичко, което му заповяда пророк Йеремия – да прочете от книгата думите на Господ в дома Господен.

⁹ В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим. ¹⁰ Тогава в Господния дом Варух прочете от свитъка думите на Йеремия в стаята на Гемария, син на писаря Шафан, в горния двор при входа на Новата порта на дома Господен.

¹¹ Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка, ¹² слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци. ¹³ И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа. ¹⁴ Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях. ¹⁵ Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях. ¹⁶ Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“ ¹⁷ И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“ ¹⁸ А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“ ¹⁹ Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“

Изгаряне на свитъка от цар Йоаким

²⁰ А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи. ²¹ Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя. ²² А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала. ²³ И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала. ²⁴ Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи. ²⁵ А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. ²⁶ Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.

Ново записване на пророческите слова

²⁷ И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово: ²⁸ „Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори, ²⁹ а на юдейския цар Йоаким кажи: ‘Така казва Господ: «Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък»’? ³⁰ Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: ‘Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз. ³¹ И Аз ще накажа него, потомството му и служителите му за тяхното беззаконие. И ще докарам върху тях, върху йерусалимските жители и юдейските мъже цялото бедствие, което обявих против тях, а те не Ме послушаха’.“

³² Тогава Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, син на Нерия, който записа на него от устата на Йеремия всичките думи на свитъка, който юдейският цар Йоаким изгори в огън, и още много думи като тези.

Слова за утеха на пророк Йеремия към Варух

45 ^(A)(B)Слово, което пророк Йеремия изрече към Нериевия син Варух, когато той записа в свитък тези думи, лично изговорени от Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиев син: ² „Така казва Господ, Израилевият Бог, за тебе, Варух: ³ ‘Ти казваш: «Горко ми, защото Господ прибави скръб към болката ми! Аз въздишам и не намирам покой»’.“

⁴ Така му кажи: „Тъй казва Господ: ‘Ето, което съм построил, Самият Аз ще съборя и каквото съм насадил, Аз ще изкореня – цялата тази земя. ⁵ А ти очакваш големи неща за себе си. Не очаквай! Защото Аз ще изпратя бедствие върху всяко същество, казва Господ, а на тебе ще оставя живота ти като плячка навред, където и да отидеш’.“

Упование в Божията справедливост

9 ^[a]За първия певец. По мут-лабен.^[b] Псалом на Давид.