M’Cheyne Bible Reading Plan

Пророк Елисей и арамейската армия

6 Пророческите ученици казаха на Елисей: „Мястото, където живеем при тебе, е тясно за нас. ² Нека отидем до Йордан и всеки да вземе по една греда оттам и да си направим място за подслон.“ Той каза: „Вървете!“ ³ Тогава един от тях попита: „Искаш ли да съпроводиш слугите си?“ И той отговори: „Идвам.“ ⁴ Така той отиде с тях и те отидоха до Йордан, и започнаха да секат дървета. ⁵ Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“ ⁶ Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува. ⁷ Тогава той каза: „Вземи го!“ Той протегна ръката си и го взе.

⁸ Когато арамейският цар тръгна на война против израилтяните, той се посъветва със служителите си и каза: „Ще разположа своя стан на такова и такова място.“ ⁹ Тогава Божият човек изпрати да кажат на израилския цар следното: „Пази се! Не преминавай през онова място, защото арамейците са залегнали там.“ ¹⁰ И израилският цар изпрати мъже към мястото, за което му каза Божият човек. Той го предупреждаваше и предприемаше подобни предпазни мерки не веднъж и не два пъти.

¹¹ И поради това сърцето на арамейския цар се смути; той повика служителите си и ги попита: „Ще ми кажете ли кой от нас ме предава на израилския цар?“ ¹² Тогава един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю! Това е Елисей, пророкът в Израил. Той известява на израилския цар дори онези думи, които ти говориш в спалнята си!“ ¹³ И той нареди: „Идете и вижте къде е той и аз ще изпратя да го хванат.“ И му известиха, че той е в Дотан. ¹⁴ Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града.

¹⁵ На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“ ^16 (A)Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“ ¹⁷ И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей. ¹⁸ Когато арамейците отидоха при Елисей, той се помоли на Господа и каза: „Порази, моля Те, тези хора със слепота.“ Той ги порази със слепота според молбата на Елисей. ¹⁹ Елисей извика към тях: „Този не е истинският път и това не е градът. Вървете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И ги заведе в Самария.

²⁰ Когато те влязоха в Самария, Елисей рече: „Господи, отвори очите им да видят!“ Така Господ им отвори очите и те видяха, че са сред Самария. ²¹ Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“ ²² Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“ ²³ Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.

Обсадата на Самария и чудното избавление

²⁴ По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария. ²⁵ През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро. ²⁶ Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“ ²⁷ Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“ ^28 (B)Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: ‘Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.’ ²⁹ Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: ‘Дай своя син, за да го изядем.’ Но тя скри сина си.“ ^30 (C)Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си. ³¹ Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“

³² А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето – след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“ ³³ Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“

Изисквания към епископите и дяконите

3 ^(A)Верни са тези думи: стреми ли се някой към епископство, той желае добро служение. ^2 (B)Ето защо епископът трябва да е безукорен, мъж на една жена^[a], въздържан, благоразумен, скромен, гостоприемен, способен да поучава. ³ Да не бъде пияница, побойник, користолюбов^[b], а кротък, миролюбив и безкористен. ⁴ Да може да управлява добре своя дом и да държи децата си в послушание и уважение към всички; ⁵ защото който не умее да управлява собствения си дом, как ще се грижи за Божията църква? ⁶ Да не е новопокръстен, за да не се възгордее и да бъде осъден, както дяволът. ⁷ Той трябва да е с добро име сред хората извън църквата, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.

⁸ Дяконите също трябва да бъдат почтени, да не са двулични, да не са пристрастени към вино, нито користолюбиви, ⁹ да съхраняват с чист живот тайнството на вярата. ¹⁰ И те трябва първо да бъдат изпитвани, та после, ако са безукорни, да стават дякони. ¹¹ Също и жените трябва да бъдат почтени, не клеветници, сдържани и верни във всичко. ¹² Дяконите трябва да бъдат всеки мъж на една жена^[c], добре да ръководят децата си и дома си. ¹³ Защото тези, които са служили добре като дякони, си спечелват добро име и придобиват голяма увереност във вярата в Иисус Христос.

Тайнството на вярата

¹⁴ Това ти пиша, като се надявам скоро да дойда при тебе. ¹⁵ В случай че се забавя, да знаеш как трябва да постъпваш в Божия дом^[d], който е църква на живия Бог, стълб и основа на истината. ¹⁶ И наистина, велико е тайнството на благочестивата вяра: Бог^[e] се яви в плът, засвидетелстван беше от Духа, видян от ангели, проповядван между народи, приет беше с вяра в света, възнесе се в слава.

Откровение за Персийската и Гръцко-македонската монархия

10 В третата година от управлението на персийския цар Кир беше дадено откровение на Даниил, който се наричаше с името Валтасар. Това откровение беше истинско и възвестяваше велика битка^[a]. Той разбра това откровение и вникна във видението.

^2 (A)В онези дни аз, Даниил, тъгувах в продължение на три седмици пост. ³ Не ядох вкусен хляб; в устата ми не влязоха месо и вино и не се мазах с мазила, докато не свършиха трите седмици. ⁴ В двадесет и четвъртия ден на първия месец се намирах на брега на голямата река Тигър. ^5 (B)Когато вдигнах очи, ето какво видях: пред мене стоеше един мъж, облечен в ленени дрехи, и бедрата му бяха препасани с най-чисто злато. ^6 (C)Тялото му блестеше като благороден камък, лицето му – като светкавица, очите му – като огнени пламъци, ръцете и краката му – като бляскава мед, а звукът на речта му – като шум от много хора. ^7 (D)Единствен само аз, Даниил, видях това видение, а хората около мене не го видяха. Но те изпаднаха в паника и избягаха, за да се скрият. ⁸ Когато останах сам, аз съзерцавах това величествено видение, но силите ми ме напуснаха, станах смъртно бледен, не можах повече да се държа. ^9 (E)Но въпреки това чух гласа на думите на ангела. Когато го чух да говори, паднах на лицето си вцепенен и така лежах на земята.

^10 (F)Обаче ръка ме хвана, изправи ме на крака и укрепи ръцете ми. ^11 (G)И той ми каза: „Данииле, ти, който си мъж, възлюбен от Бога, обърни внимание на думите, които ще отправя към тебе, и застани прав, защото сега аз съм изпратен при тебе.“ След като ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан. ¹² Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря. ^13 (H)Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе, не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно. ¹⁴ А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“

¹⁵ Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях. ^16 (I)Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила. ¹⁷ Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“

¹⁸ Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи ^19 (J)с думите: „Не се страхувай ти, възлюбен от Бога мъж! Бъди спокоен! Бъди мъжествен и се ободри!“ Когато той говореше с мене, силите ми се възвърнаха и казах: „Говори, господарю мой, защото ти ми даде сила.“ ²⁰ Той ми каза: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? Първо ще се върна, за да се боря с княза на Персия и когато свърша с него, ще се появи князът на Гърция^[b]. ²¹ Но аз ще ти известя какво е написано в книгата на истината, при все че няма никой, който стои на моя страна срещу онези освен вашия княз Михаил.

Законът Господен – святост и спасение

Алеф^[a]

Бет

Гимел