M’Cheyne Bible Reading Plan
Лозето на Навутей
21 (A)И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. 2 И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“ 3 Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“ 4 Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.
5 Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“ 6 А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: ‘Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.’ А той ми каза, че няма да ми даде лозето[a].“ 7 Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“
8 И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей. 9 В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа. 10 (B)А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: ‘Ти похули Бога и царя’ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ 11 Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати. 12 Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа. 13 И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря. 14 Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“
15 А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“ 16 Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв[b], стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.
17 И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: 18 „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее. 19 (C)И кажи му: ‘Така казва Господ: «Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?» Така казва Господ: «На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята»’.“ 20 Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа[c]. 21 (D)Така говори Господ: ‘Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав, 22 и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.’ 23 (E)Също за Йезавел Господ каза: ‘Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел. 24 Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.’
25 (F)Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел; 26 той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“
27 И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен. 28 Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: 29 (G)„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“
Наставление за подобаващ християнски живот
4 (A)И тъй, братя, молим ви и ви призоваваме в името на Господ Иисус да се усъвършенствате все повече, след като научихте от нас как трябва да постъпвате и да бъдете приятни на Бога[a], 2 защото знаете какви наставления ви предадохме от Господ Иисус.
3 (B)(C)Божията воля е тази: да се освещавате, като се въздържате от разпътство, 4 всеки един от вас да знае как да се отнася с тялото си свято и достойно, 5 а да не бъде похотлив като езичниците, които не познават Бога; 6 (D)да не извършва такива престъпления и да не подвежда към това своя брат, защото Господ наказва за всичко това, както преди ви казахме и засвидетелствахме. 7 Защото Бог не ни призова към безнравственост, а към святост. 8 (E)И така, който отхвърля това, отхвърля не човека, а Бога, Който ви даде Своя Свети Дух.
9 А за братолюбието няма нужда да ви пишем, защото вие самите сте научени от Бога да се обичате един друг. 10 Така се отнасяте с всички братя в цяла Македония. Молим ви, братя, повече да се стремите към съвършенство. 11 (F)Показвайте усърдие за смирен живот; вършете своите си дела и се трудете със собствените си ръце, както ви поучавахме по-рано, 12 за да се отнасяте с невярващите както подобава и да не сте в тежест на никого.
Възкресение на мъртвите
13 (G)Братя, искам да сте наясно относно починалите, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. 14 Защото, както вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така трябва да вярваме, че Бог ще доведе при Себе Си и починалите с вяра в Иисус.
15 (H)А според словото на Господ, това ви казваме: ние, живите, които останем до пришествието на Господа, няма да изпреварим починалите, 16 (I)защото Сам Господ ще слезе от небето след заповед, глас на архангел и звук на Божия тръба и най-напред ще възкръснат умрелите с вяра в Христос. 17 (J)След това ние, останалите живи, ще бъдем грабнати заедно с тях на облаци, за да посрещнем Господа във въздуха, и така ще бъдем винаги с Господа. 18 Затова се утешавайте един друг с тези думи.
Поклонението пред златната статуя и чудото в огнената пещ
3 Цар Навуходоносор[a] построи златна статуя, висока шестдесет лакътя, широка шест лакътя, и я постави в долината Деир в областта Вавилония. 2 След това цар Навуходоносор изпрати пратеници да призоват сатрапите, наместниците, началниците, върховните съдии, главните финансисти, съдиите, полицейските началници и всички висши служители в областта да участват в освещаването на статуята, която беше построил цар Навуходоносор. 3 Ето събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, главни финансисти, съдии, полицейски началници и всички висши служители в областта за освещаването на статуята, която цар Навуходоносор беше построил. Всички те застанаха пред статуята, построена от царя. 4 Тогава глашатай с мощен глас възвести: „Вие, хора от всички народи и раси, говорещи различни езици, чуйте заповедта: 5 (A)когато чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която цар Навуходоносор построи. 6 (B)Който не коленичи и не се моли, веднага ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ.“ 7 Когато всички народи чуха да свирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, всички народи и раси, говорещи различни езици, коленичиха и се молеха на златната статуя, която цар Навуходоносор построи.
8 Тогава дойдоха няколко халдейци и наклеветиха юдеите. 9 Те казаха на цар Навуходоносор: „О, царю, да живееш вечно! 10 Ти, царю, издаде заповед: Всеки човек, когато чуе да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, да коленичи и да се моли на златната статуя; 11 а който не коленичи и не се моли, ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ. 12 Има няколко юдейски мъже, на които си поверил управлението на областта Вавилония – Седрах, Мисах и Авденаго. Царю, тези мъже презряха твоята заповед, нито служат на твоите богове, нито се молят на златната статуя, която ти построи.“
13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И доведоха тези мъже пред царя. 14 Навуходоносор ги попита: „Наистина ли вие, Седрах, Мисах и Авденаго, не служите на моите богове и не се молите на златната статуя, която построих? 15 А сега, ако сте готови, щом чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която построих. Но ако не се молите, веднага ще бъдете хвърлени в пламтяща огнена пещ и тогава кой Бог ще ви избави от властта ми?“
16 Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на цар Навуходоносор: „Не е трудно да ти отговорим на това. 17 (C)Ние имаме Бог, на Когото служим. Той има силата да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоята власт, царю, ще ни избави. 18 Дори Той да не стори това, знай, царю, че нито ще служим на твоите богове, нито ще се молим на златната статуя, която си построил.“
19 Тогава Навуходоносор се разгневи и лицето му се изкриви от злоба против Седрах, Мисах и Авденаго. Той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха. 20 Издаде заповед някои от най-силните мъже от войската му да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ. 21 Тогава тези мъже бяха вързани с долните си дрехи, с хитоните, с превръзките на главата и с другите си дрехи и бяха хвърлени в пламтящата огнена пещ. 22 А понеже царската заповед беше строга и пещта нагорещена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви онези, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго. 23 А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха вързани[b] в пламтящата огнена пещ.
24 Цар Навуходоносор се ужаси, стана бързо и извика на велможите си: „Нали хвърлихме в огъня трима души вързани?“ В отговор те казаха: „Наистина е така, царю!“ 25 Той възрази: „Ха, аз виждам обаче четирима души, които развързани ходят сред огъня и нищо им няма, а четвъртият изглежда като Божий син.“ 26 Навуходоносор се приближи към вратата на разпалената с огън пещ и извика: „Седрах, Мисах и Авденаго, служители на Всевишния Бог, излезте и елате!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 (D)Тогава сатрапите, наместниците, военачалниците и царските съветници дойдоха заедно и видяха, че огънят не е оказал въздействие върху телата на тези мъже, дори космите на главите им не бяха опърлени, дрехите им не бяха пострадали и дори миризма на изгорено не се усещаше от тях.
28 Тогава Навуходоносор каза: „Да бъде прославян Бога, изповядван от Седрах, Мисах и Авденаго, Който изпрати Своя ангел и избави служителите Си, затова, че те се надяваха на Него, не послушаха царската заповед и пожертваха телата си, за да не служат и да не се не молят на друго божество освен на своя Бог! 29 Затова издавам указ: всеки, който изговори хула против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, към който и народ и племе да принадлежи, какъвто и език да говори, да бъде насечен на късове, а къщата му да бъде разрушена, защото няма друг Бог, който може да избавя така.“ 30 Тогава царят отново въздигна Седрах, Мисах и Авденаго в областта Вавилония[c].
31 [d] Цар Навуходоносор възвести на всички народи и раси, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие! 32 Радостен съм да ви възвестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене. 33 Колко велики са Неговите знамения и колко мощни са чудесата Му! Неговото царство е вечно и господството Му се простира над всички родове.“
Благодарност към Избавителя – Бога
107 (A)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото милосърдието Му е вечно!
2 Нека така възвестяват избавените от Господа,
които Той освободи от вража ръка
3 (B)и ги събра от всички земи:
от изток и запад, от север и юг.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път
и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда,
душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си призоваха Господа
и Той ги избави от техните неволи,
7 (E)поведе ги по правия път,
за да вървят към населен град.
8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
9 (F)защото Той насити гладната душа
и жадната душа изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,
оковани в скръб и желязо,
11 защото не се покоряваха на Божиите слова
и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири техните сърца с мъки;
те паднаха, но нямаше кой да им помогне.
13 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от техните неволи;
14 (H)изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта,
разкъса оковите им.
15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
16 (I)защото Той строши медните порти
и счупи железните ключалки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки
и заради своите неправди.
18 Те се отвращаваха от всяка храна
и се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от бедствията им;
20 (J)изпрати Своето слово, изцели ги
и ги избави от изтление.
21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
22 Нека Му принасят благодарствена жертва
и да разгласяват делата Му с пеене!
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (K)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (L)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (M)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
33 (N)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суха земя,
34 (O)земя плодородна – в суха степ,
за нещастие на тези, които живеят там.
35 (P)Той превръща пустиня в езеро
и суха земя – във водни извори;
36 и заселва там гладуващи,
и те строят град за живеене;
37 (Q)засяват ниви, засаждат лозя,
които им принасят обилни плодове.
38 (R)Той благославя заселниците и те твърде много се размножават,
и добитъкът им не намалява.
39 При все това те намаляха и изнемогнаха
поради угнетение, нещастие и скръб.
40 (S)Той проявява презрение към князете
и ги оставя да скитат в пустинята без път.
41 (T)А бедния Той избавя от нещастие
и умножава рода му като стадо овце.
42 (U)Праведните виждат това и се радват,
а всички нечестиви хора затварят устата си.
43 (V)Който е мъдър, ще помисли за това
и ще разбере милосърдието на Господа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.