M’Cheyne Bible Reading Plan
25 (A)Амасия се възцари на двайсет и пет години и царува в Иерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Иехоадан, от Иерусалим.
2 (B)Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, ала не от пълно сърце.
3 (C)Когато се утвърди на царството, той изби слугите си, които бяха убили царя, баща му.
4 (D)Но децата им не изби, понеже е писано в закона, в книгата Моисеева, дето е заповядал Господ, думайки: да не бъдат убивани бащи зарад деца, и деца да не бъдат убивани зарад бащи, а всеки трябва да умре за своето престъпление.
5 (E)Амасия събра иудеите и ги нареди според племената им под властта на хилядници и стотници – всички иудеи и вениаминци, и ги преброи от двайсет години и нагоре, и намери ги триста хиляди души отборни, които ходят на война и държат копие и щит.
6 Той нае от израилтяните още сто хиляди храбри войници за сто таланта сребро.
7 Но дойде при него човек Божий и каза: царю, нека не ходи с тебе израилска войска, защото Господ не е с израилтяните, не е с никого от Ефремовите синове,
8 (F)а иди самичък, върши работа, подвизавай се храбро във войната. Иначе, ще те хвърли Бог пред врага, защото у Бога има сила да подкрепи и да събори.
9 Амасия отговори на Божия човек: а какво да се прави със стоте таланта, които дадох на израилската войска? Божият човек каза: Господ може да ти даде повече от това.
10 И Амасия ги отдели, – войската, която беше дошла при него от земята Ефремова, – да си отидат в своето място. И те се разгневиха силно против Иудея и се върнаха в своето място много ядосани.
11 (G)Амасия пък се осмели и поведе народа си, та отиде в Солна долина и изби десет хиляди синове Сеирови;
12 и десет хиляди плениха живи синовете Иудини и ги заведоха навръх скалата, та ги катурнаха отвръх скалата, и те всички се разбиха съвсем.
13 А войската, която Амасия върна, за да не ходи с него на война, се пръсна по иудейските градове от Самария до Веторон, в който уби три хиляди души и награби много плячка.
14 Като си дойде Амасия след поражението на идумейци, пренесе боговете на Сеировите синове, постави ги у себе си за богове и пред тях се кланяше и им кадеше.
15 (H)Затова се разпали гневът Господен против Амасия, и Той му прати пророк, който му каза: защо прибягваш към боговете на тоя народ, които не избавиха своя народ от ръката ти?
16 Докле той говореше, царят отговори: нима са те поставили царски съветник? Престани, да те не убият. И пророкът престана, като каза: зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти направи това и не слушаш моя съвет.
17 (I)Посъветва се Амасия, цар иудейски, и проводи да кажат на израилския цар Иоаса, син на Иоахаза, Ииуев син: излез да се видим лице с лице.
18 (J)Тогава израилският цар Иоас прати до иудейския цар Амасия да кажат: трън ливански пратил да кажат на кедра ливански: дай дъщеря си на сина ми за жена. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън.
19 Ти казваш: ето, избих идумейци, – и сърцето ти се възгордя до пустославие. Седи подобре у дома си. Защо да захващаш опасна работа? Ще паднеш ти, и Иудея с тебе.
20 (K)Но Амасия не послуша, понеже това беше от Бога, – за да ги предаде в ръката на Иоаса, задето взеха да прибягват към идумейските богове.
21 Излезе Иоас, цар израилски, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис Иудейски.
22 (L)И бидоха разбити иудеите от израилтяните, и се разбягаха всеки в шатрата си.
23 (M)И улови Иоас, цар израилски, Амасия, царя иудейски, сина на Иоаса, Иоахазов син, във Ветсамис, доведе го в Иерусалим и събори иерусалимската стена на четиристотин лакти – от Ефремови порти до ъгълните порти;
24 (N)и взе всичкото злато и сребро и всички съдове, които бяха в дома Божий в Овед-Едом, и съкровищата на царския дом, и заложниците, и се върна в Самария.
25 (O)Амасия, син Иоасов, цар иудейски, живя след смъртта на израилския цар Иоаса, Иоахазов син, петнайсет години.
26 (P)Останалите Амасиеви дела, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.
27 (Q)След онова време, откак Амасия отстъпи от Господа, направиха съзаклятие против него в Иерусалим, и той побягна в Лахис. И пратиха по него в Лахис, и го убиха там.
28 И донесоха го на коне, та го погребаха при отците му в Иудиния град.
12 И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди;
2 тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
3 (A)След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони;
4 опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ѝ.
5 (B)И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето ѝ бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.
6 (C)А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена.
7 (D)И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,
8 но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.
9 (E)И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.
10 (F)И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.
11 (G)Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.
12 (H)Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.
13 А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете.
14 (I)И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията.
15 И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката.
16 Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си.
17 И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето ѝ, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.
8 И биде слово от Господа Саваота:
2 (A)тъй казва Господ Саваот: възревнувах за Сиона с голяма ревност, и с голям гняв възревнувах за него.
3 (B)Тъй казва Господ: ще се обърна към Сион и ще живея в Иерусалим, и ще се нарича Иерусалим град на истината, и планината на Господа Саваота – планина на светинята.
4 (C)Тъй казва Господ Саваот: пак старци и бабички ще седят по улиците в Иерусалим, всеки с тояга в ръка поради дълбока старост.
5 И улиците на тоя град ще се напълнят с момчета и момичета, които ще играят по улиците му.
6 (D)Тъй казва Господ Саваот: ако това в очите на останалия народ ще се покаже чудно в тия дни, нима то е чудно и в Моите очи? казва Господ Саваот.
7 (E)Тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще снася Моя народ от източната страна и от страната на заник-слънце;
8 (F)ще ги доведа, и те ще живеят в Иерусалим и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и правда.
9 (G)Тъй казва Господ Саваот: укрепете ръцете си вие, които чувате сега тия думи от устата на пророците, които бяха при основаването дома на Господа Саваота, за да се съгради храмът.
10 (H)Защото преди ония дни нямаше заплата за човека, нито награда за труда на животните; нито за дохождащия, нито за отиващия имаше спокойствие от врага; и допущах Аз всеки човек да враждува против другиго.
11 А сега за остатъка от тоя народ Аз не съм такъв, както в по-напрежни дни, казва Господ Саваот.
12 (I)Защото сеитбата ще бъде в мир; лозата ще даде плода си, земята ще даде произведенията си, и небесата ще дават росата си; и всичко това ще предам във владение на останалия тоя народ.
13 (J)И както вие, доме Иудин и доме Израилев, бяхте проклятие между народите, тъй Аз ще ви спася, и вие ще бъдете благословение; не бойте се; нека се укрепят ръцете ви!
14 Защото тъй казва Господ Саваот: както бях определил да ви накажа, когато вашите бащи Ме прогневяваха, казва Господ Саваот, и не отмених,
15 (K)тъй пак Аз определих в тия дни да сторя добро на Иерусалим и на дома Иудин; не бойте се!
16 (L)Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си.
17 (M)Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ.
18 И биде към мене слово от Господа Саваота:
19 (N)тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир.
20 Тъй казва Господ Саваот: още ще дохождат народи и жители от много градове,
21 (O)и ще отидат жителите на един град при жителите на друг град и ще кажат: да идем да се молим пред лицето на Господа и да потърсим Господа Саваота; и всеки ще каже: ще ида и аз.
22 (P)И ще дохождат много племена и силни народи, за да търсят Господа Саваота в Иерусалим и да се помолят пред лицето на Господа.
23 (Q)Тъй казва Господ Саваот: в ония дни ще се уловят десет души от всички разноезични народи, ще се уловят за полата на иудеянин и ще казват: ние ще дойдем с тебе, защото чухме, че Бог е с вас.
11 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.
2 (A)(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4 (B)Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5 А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.
6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8 (C)Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9 (D)Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10 (E)а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23 Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.
24 (F)Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25 Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26 (G)И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27 (H)Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37 (I)Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40 Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 (J)Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 (K)нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 (L)и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 (M)От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55 (N)Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.