M’Cheyne Bible Reading Plan
22 (A)Жителите иерусалимски поставиха вместо него за цар Охозия, наймалкия му син, понеже всички постари бяха избити от пълчищата, които се примъква към стана с араби, – и възцари се Охозия, син на иудейския цар Иорама.
2 (B)Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим една година; майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврия.
3 (C)И той също ходеше по пътищата на Ахавовия дом, защото майка му беше негова съветница в беззаконните дела.
4 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, както домът Ахавов, защото след смъртта на баща му тоя дом му беше съветник, за негова гибел.
5 (D)И, следвайки техния съвет, Охозия отиде с израилския цар Иорама, син Ахавов, на война против Азаила, сирийски цар, в Рамот Галаадски. И сирийци раниха Иорама;
6 (E)той се върна в Изреел да се лекува от раните, що му нанесоха в Рама, когато воюваше с Азаила, сирийски цар. И Охозия, син Иорамов, цар иудейски, дойде да посети Иорама, син Ахавов, в Изреел, понеже тоя беше болен.
7 (F)Това беше от Бога за гибел на Охозия, дето той дойде при Иорама; защото, след като дойде, излезе с Иорама против Ииуя, син Намесиев, когото Господ бе помазал за изтреба на дома Ахавов.
8 (G)Когато Ииуй извършваше съд над дома Ахавов, намери князете иудейски и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги умъртви.
9 (H)И заповяда да търсят Охозия; уловиха го, когато се криеше в Самария; доведоха го при Ииуя, умъртвиха го и го погребаха, защото казваха: той е син на Иосафата, който търсеше Господа от всичкото си сърце. И не остана в дома Охозиев никой, който би могъл да царува.
10 (I)А Готолия, Охозиева майка, като видя, че син ѝ е умрял, стана и погуби целия царски род на Иудиния дом.
11 (J)Но царската дъщеря Иосавет взе Охозиевия син Иоаса, грабна го изпомежду царските синове, когато ги убиваха, и го скри с кърмачката му в спалнята. По тоя начин Иосавет, дъщеря на цар Иорама, жена на свещеник Иодая, сестра на Охозия, скри Иоаса от Готолия, и тя го не уби.
12 И криха го у тях в дома Божий шест години; а над страната царуваше Готолия.
23 (K)Но на седмата година Иодай се ободри и взе в съюз със себе си стоначалниците: Азария, син Иерохамов, Исмаила, син Иехоханамов, Азария, син Оведов, Маасея, син Адаиев, и Елишафата, син Зихриев.
2 Те обходиха Иудея, събраха левитите от всички градове на Иудея и Израилевите отценачалници и дойдоха в Иерусалим.
3 (L)И цялото събрание сключи съюз с царя в дома Божий. И Иодай им каза: ето, царевият син трябва да бъде цар, както е казал Господ за синовете Давидови.
4 (M)Ето какво ще правите: една третина от вас, свещеници и левити, които дохождат в събота, ще бъдат вратари при праговете,
5 (N)една третина при царския дом, и една третина – при портите на Иесод, а целият народ ще бъде в дворовете на дома Господен.
6 (O)И никой да не влиза в дома Господен, освен свещениците и ония от левитите, които служат. Те могат да влязат, защото са осветени; а целият народ нека стои на стража Господня.
7 И нека левитите обиколят царя от всички страни, всякой с оръжието си в ръка, и който влезе в дома Господен, да бъде убит. И бъдете при царя, кога влиза и излиза.
8 Направиха левитите и всички иудеи, каквото заповяда свещеник Иодай; и всякой взе своите човеци, които дохождаха в събота, заедно с ония, които си отиваха в събота, защото свещеник Иодай не разпусна смените.
9 (P)Свещеник Иодай раздаде на стотниците копията и малките и големите цар Давидови щитове, които бяха в Божия дом;
10 и постави целия народ, всеки с оръжието си в ръка, от дясна страна на храма до лявата страна на храма, при жертвеника и при дома около царя.
11 (Q)Тогава изведоха царския син, възложиха му венец и накити и го обявиха за цар; помазаха го Иодай и синовете му и извикаха: да живее царят!
12 (R)Като чу Готолия гласа на разтичалия се народ, който възхваляше царя, излезе при народа в дома Господен
13 (S)и видя: ето, царят стои на своето възвишение при входа, а при царя – князе и тръби, и целият народ на страната се весели, тръбят с тръби и със свирала певци, изкусни в славословие. Тогава Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие! съзаклятие!
14 (T)А свещеник Иодай извика стоначалниците, които началствуваха над войската, и им каза: изведете я навън (от храма), и който тръгне след нея, да бъде с меч убит. Защото свещеникът каза: не я убивайте в дома Господен.
15 (U)И сториха ѝ път; а когато тя дойде при входа на конските врата на царския дом, убиха я там.
16 (V)Иодай сключи завет с целия народ и с царя, за да бъдат народ Господен.
17 (W)И целият народ отиде във Вааловото капище, та го разруши, и жертвениците му и истуканите му изпотрошиха, а Матана, Вааловия жрец, убиха пред жертвениците.
18 (X)И повери Иодай делата на Господния дом на свещениците и на левитите (и поднови дневните свещенически и левитски смени), както ги бе разпределил Давид в дома Господен, да възнасят всесъжение Господу, както е писано в закона Моисеев, с радост и пение, по Давидовата наредба.
19 И постави вратари при вратата на дома Господен, за да не влиза никой нечист от каквото и да е.
20 (Y)И взе стоначалниците и велможите, началниците народни и целия народ на страната, и всички съпроводиха царя от дома Господен; те минаха през горните врати в царския дом и туриха царя да седне на царския престол.
21 (Z)И веселеше се целият народ на страната, и градът се умири. А Готолия убиха с меч.
10 (A)И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове;
2 в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия – на земята;
3 и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.
4 (B)И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.
5 (C)И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето
6 (D)и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време;
7 (E)но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби – пророците.
8 И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.
9 (F)И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.
11 И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.
6 И пак вдигнах очите си, и виждам: ето, четири колесници излизат из прохода между две планини; а тия планини бяха медни планини.
2 (A)В първата колесница конете бяха рижи, във втората колесница – черни;
3 в третата колесница конете бяха бели, а в четвъртата колесница – сиви, силни.
4 И, като заговорих, аз рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?
5 (B)Отговори Ангелът и ми рече: това са четирите небесни духа, които излизат да предстоят пред Господа на цялата земя.
6 Враните коне там излизат към северна страна, и белите вървят след тях, а сивите отиват към южна страна.
7 И силните излязоха и се впуснаха да преминат земята; и той рече: идете, преминете земята, – и те преминаха земята.
8 Тогава той ме повика и ми рече тъй: виж, излезлите за северната страна успокоиха духа ми против северната земя.
9 И биде слово Господне към мене:
10 вземи от дошлите от плена, от Хелдая, от Товия и от Иедая, и иди в същия ден, иди в дома на Иосия, син Софониев, дето те пристигнаха от Вавилон,
11 вземи от тях сребро и злато и направи венци, и тури ги на главата на Иисуса, син Иоседеков, велик иерей,
12 (C)и му кажи: тъй казва Господ Саваот: ето Мъж, – името Му е Младочка, – Той ще израсте от корена Си и ще създаде храма Господен.
13 (D)Той ще създаде храма Господен и ще получи слава, ще седне на престола Си и ще бъде владетел, ще бъде и свещеник на престола Си, и съгласие за мир ще има между единия и другия.
14 А ония венци ще бъдат за Хелема и Товия, за Иедая и Хена, син Софониев, за спомен в храма Господен.
15 (E)И отдалеч ще дойдат и ще участвуват в постройката на храма Господен, и вие ще познаете, че Господ Саваот ме е пратил при вас, и това ще стане, ако усърдно слушате гласа на вашия Господ Бог.
9 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Равѝ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4 (A)Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 (B)Докле съм в света, светлина съм на света.
6 (C)Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7 (D)и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13 Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14 А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15 Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16 (E)Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17 (F)Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18 Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19 и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20 Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22 (G)Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23 Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24 Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25 Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 (H)Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30 Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31 (I)Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32 (J)Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33 Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34 Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
39 (K)А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
40 Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
41 (L)Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.