The Daily Audio Bible

¹⁶ И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.

¹⁷ И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?

^18 (A)От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,

^19 (B)защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.

^20 (C)И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;

^21 (D)ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.

²² И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.

²³ Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?

²⁴ В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?

^25 (E)не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?

²⁶ Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.

^27 (F)Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:

²⁸ може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.

²⁹ Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.

³⁰ И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.

³¹ Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.

^32 (G)Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.

³³ И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

19 ^(H)И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи

^2 (I)и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.

³ Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.

⁴ Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,

^5 (J)извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.

⁶ Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,

^7 (K)и рече (им): братя мои, не правете зло;

⁸ ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.

^9 (L)Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.

¹⁰ Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);

^11 (M)и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.

¹² Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, – всички изведи от това място,

¹³ защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.

^14 (N)Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.

¹⁵ Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.

¹⁶ И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.

^17 (O)А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.

¹⁸ Но Лот им отговори: не, Господи,

¹⁹ ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;

²⁰ ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.

²¹ И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;

^22 (P)побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.

²³ Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.

^24 (Q)Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,

²⁵ и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.

^26 (R)А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со̀лен стълб.

^27 (S)Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;

²⁸ и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.

²⁹ Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.

³⁰ Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.

³¹ И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;

^32 (T)и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.

³³ И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.

³⁴ На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.

³⁵ И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.

³⁶ И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;

^37 (U)и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и до днес.

³⁸ И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и до днес.

^25 (A)Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁶ Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

²⁷ Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?

²⁸ Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;

²⁹ а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;

³⁰ и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!

³¹ И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?

³² Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.

^33 (B)Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

³⁴ И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.

7 ^(C)Не съдете, за да не бъдете съдени;

^2 (D)защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

^3 (E)А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?

⁴ Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!

⁵ Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.

⁶ Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.

^7 (F)Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;

⁸ защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

^9 (G)Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,

¹⁰ и кога поиска риба, да му даде змия?

¹¹ И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

^12 (H)Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.

^13 (I)Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;

¹⁴ защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.

Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.

^1-2 (A)Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.

^3 (B)Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.

⁴ Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:

^5 (C)що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?

⁶ Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;

^7 (D)поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:

⁸ овци и волове всички, а също и зверовете полски,

⁹ птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.

¹⁰ Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!

^6 (A)Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;

^7 (B)Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;

⁸ Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.

⁹ Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.

¹⁰ Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,

¹¹ тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,

¹² за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,

^13 (C)от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;

¹⁴ от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,

¹⁵ чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;