The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
3 (A)Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2 Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3 само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4 (B)Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6 (C)Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7 (D)Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
8 (E)И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
11 (F)И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
12 Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.
13 (G)Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
14 (H)И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
15 (I)и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
16 (J)На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
17 (K)А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18 тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;
19 (L)с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
20 И даде Адам на жена си име Ева[a], защото тя стана майка на всички живеещи.
21 И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.
22 (M)И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
24 И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
4 Адам позна Ева, жена си; и тя зачена ироди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
2 Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.
3 След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;
4 (N)и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и надара му;
5 (O)а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
6 (P)И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
7 (Q)Ако правиш добро, не по дигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехътстои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
8 (R)И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.
9 (S)И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
10 (T)И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
11 и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
12 когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаники скитник по земята.
13 И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
14 (U)ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
15 И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.
16 И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
18 На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.
19 (V)Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).
20 Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
21 Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
22 Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.
23 И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
24 ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.
25 (W)Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
26 На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).
13 А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
14 Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
15 (A)и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „от Египет повиках Сина Си“.
16 Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
17 Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
18 (B)„глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“.
19 А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
20 и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
21 Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
22 Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
23 (C)и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
3 (D)В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня
2 и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
3 (E)Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.
4 (F)А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
5 Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него
6 и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
Псалом Давидов.
2 (A)Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
4 (B)Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 (C)„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 (D)ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[a];
8 (E)искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
9 (F)Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
10 (G)И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 (H)Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
7 (A)Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
8 Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
9 (B)защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.