Chronological

Пътуване за Рим

27 ^(A)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. ² Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. ³ На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. ⁴ Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. ⁵ Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. ⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. ⁷ Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. ⁸ След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.

⁹ Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът^[a] беше вече минал, – Павел ги съветваше ¹⁰ с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ ¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. ¹² И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.

Морска буря

¹³ И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. ¹⁴ Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон^[b]. ¹⁵ Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. ¹⁶ И понесени зад едно островче, наричано Клавда^[c], едва можахме да удържим спасителната лодка. ¹⁷ След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. ¹⁸ На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. ¹⁹ А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. ²⁰ Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

^21 (B)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. ²² А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. ^23 (C)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, ²⁴ и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ ²⁵ Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. ²⁶ Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

²⁷ Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море^[d], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. ²⁸ Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. ²⁹ И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. ³⁰ Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, ³¹ Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ ³² Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.

^33 (D)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. ^34 (E)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ ³⁵ Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. ³⁶ Тогава всички се успокоиха и също ядоха. ³⁷ А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. ³⁸ И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.

Корабокрушение

³⁹ Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. ⁴⁰ Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. ⁴¹ Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. ⁴² Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. ⁴³ Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, ⁴⁴ а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.

На остров Малта

28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. ² Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. ³ Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. ⁴ Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ ⁵ Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. ^6 (F)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.

⁷ Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. ⁸ И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. ⁹ След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. ¹⁰ Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.

От Малта до Рим

¹¹ След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, ¹² и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. ¹³ Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. ¹⁴ Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. ¹⁵ Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад^[e] и до Трите кръчми^[f]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. ¹⁶ Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера^[g]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.

Апостол Павел проповядва в Рим

¹⁷ След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. ^18 (G)След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. ^19 (H)И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. ^20 (I)По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ ²¹ А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе. ^22 (J)Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“

²³ И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците. ²⁴ Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. ²⁵ И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:

^26 (K)‘Иди и кажи на този народ: «С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. ^27 (L)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася»’.

^28 (M)Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ ²⁹ Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си^[h]. ³⁰ Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него, ³¹ като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.