Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог
144 (A)Давидов псалом.
Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият –
2 (B)Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, –
Който покорява хората ми под мене.
3 (C)Господи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!
4 (D)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
5 (E)Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.
6 (F)Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 (G)Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,
8 (H)чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
9 (I)Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 (J)Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.
11 (K)Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 (L)Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;
13 когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
14 когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;
15 (M)тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!
Печал и утеха за благочестивия
42 За първия певец. Поучение за Кореевите синове[a].
Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 (A)Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 (B)Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
4 (C)Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това –
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.
5 (D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.
7 (E)Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;
8 (F)но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.
9 (G)Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 (H)Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
11 (I)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Молитва за защита
43 (J)Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ!
Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 (K)Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 (L)Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят.
Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар,
при Бога – моята превъзходна радост;
и с арфа ще славословя Теб, о Боже, Боже мой.
5 (M)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
27 (A)Ето, идат дни, казва Господ,
когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом
с човешко и с животинско семе;
28 (B)и както бдях над тях, за да изкоренявам,
да събарям, да съсипвам,
да погубвам и да наскърбявам,
така ще бъда над тях,
за да градя и да насаждам, казва Господ.
29 (C)В онези дни няма вече да казват:
Бащите ядоха кисело грозде
и зъбите на децата оскоминеха;
30 (D)а всеки ще умира за своето си беззаконие;
всеки човек, който би изял кисело грозде,
неговите зъби ще оскоминеят.
Новият завет
31 (E)Ето, идат дни, казва Господ,
когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
32 (F)не такъв завет, какъвто сключих с бащите им
в деня, когато ги хванах за ръка,
за да ги изведа от Египетската земя;
защото те престъпиха Моя завет,
поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
33 (G)Но ето завета,
който ще сключа с Израилевия дом
след онези дни, казва Господ:
Ще положа закона Си във вътрешностите им
и ще го напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог
и те ще бъдат Мой народ;
34 (H)и няма вече да учат
всеки ближния си и всеки брат си
и да казват: Познайте Господа;
защото те всички ще Ме познават –
от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ;
защото ще простя беззаконието им
и греха им няма да помня вече.
Спасението на целия Израил
25 (A)Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 (B)И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
„Избавител ще дойде от Сион;
Той ще отстрани нечестията от Яков;
27 (C)и ето завета от Мене към тях,
когато отнема греховете им.“
28 (D)Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.
29 (E)Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 (F)Защото както вие някога не се покорявахте[a] на Бога, но сега чрез тяхното непокорство[b] сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,
31 също така и те сега не се покоряват.
32 (G)Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост.
33 (H)О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!
34 (I)Защото:
„Кой е познал ума на Господа
или кой Му е бил съветник?“,
35 (J)или:
„Кой от по-напред Му е дал нещо,
за да му се отплати?“
36 (K)Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.
28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.
31 (A)А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 (B)И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.
34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
35 (C)Исус се просълзи.
36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!
37 (D)А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?
38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.
39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.
40 (E)Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 (F)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44 (G)Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.
37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 (A)за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза:
„Господи, кой е повярвал в известеното от нас?
И мишцата Господня на кого се е открила?“
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:
40 (B)„Ослепил е очите им и закоравил сърцата им,
да не би с очи да видят и със сърца да разберат,
за да се обърнат и да ги изцеля.“
41 (C)Това каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.
42 (D)Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 (E)защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.
44 (F)А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.
45 (G)И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 (H)Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,
47 (I)и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 (J)Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 (K)Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.