Book of Common Prayer
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
11 (A)Цар Соломон залюби, освен фараоновата дъщеря, и много жени чужденки – моавитки, амонитки, идумейки, сидонки и хетейки, –
2 (B)от ония народи, за които Господ бе казал на Израилевите синове: не влизайте при тях, и те да не влизат при вас, за да не склонят сърцето ви към своите богове. Към тях се прилепи Соломон с любовта си.
3 Той имаше седемстотин жени и триста наложници: и неговите жени развратиха сърцето му.
4 (C)Когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове, и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давида.
5 (D)И Соломон започна да служи на Астарта, сидонско божество, и на Милхома, амонитска гнусотия.
6 И Соломон вършеше това, що бе неугодно пред очите на Господа, и не следваше напълно Господа като баща си Давида.
7 (E)Тогава Соломон съгради капище на Хамоса, моавска гнусотия, на планината, която е пред Иерусалим, и на Молоха, амонитска гнусотия.
8 Тъй направи той за всичките си жени чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.
9 (F)И Господ се разгневи на Соломона, задето си отклони сърцето от Господа, Бога Израилев, Който два пъти бе му се явявал
10 (G)и му бе заповядал да не върви след други богове, но той не изпълни това, що му бе заповядал Господ (Бог).
11 (H)И Господ рече на Соломона: задето това се върши у тебе, и ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб;
12 (I)но през твоите дни Аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна;
13 (J)ала не цялото царство ще изтръгна: едно коляно ще дам на сина ти заради Моя раб Давида и заради Иерусалим, който съм избрал.
13 (A)Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
14 Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
15 това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16 (B)защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17 (C)А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18 (D)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
4 (E)Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2 Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3 (F)Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия.
4 (G)Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
5 (H)Или мислите, че напразно говори Писанието: „до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?
6 (I)Но по-голяма благодат дава; затова е казано: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.
7 И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8 (J)Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
9 (K)Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта – на тъга.
10 (L)Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
11 (M)Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
12 (N)Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
13 Те отново закрещяха: разпни Го!
14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
15 (A)Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
21 (B)И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.