Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Псалтир 61-62

61 (A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.

(B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.

(C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.

(D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.

(E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.

Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.

(F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.

В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.

(G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.

10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.

11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.

12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,

13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.

62 (K)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.

(L)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,

(M)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:

защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.

Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.

Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.

(N)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,

(O)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;

(P)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.

10 (Q)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.

11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.

12 (R)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.

Псалтир 68

68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.

(A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).

(B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.

Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).

(C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.

Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.

Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,

защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.

Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,

10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;

11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;

12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;

13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.

14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;

15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;

16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.

17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;

18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;

19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.

20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.

21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.

22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.

23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;

24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;

25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;

26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,

27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.

28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;

29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.

30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.

31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,

32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.

33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,

34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.

35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;

36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;

37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.

Втора Царства 3:6-21

Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.

(A)Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?

(B)Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.

Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:

10 (C)ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.

11 И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.

12 И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.

13 И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.

14 (D)И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.

15 (E)Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа ѝ Фалтия, Лаишев син.

16 С нея тръгна и мъж ѝ и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна.

17 И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;

18 (F)направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове.

19 (G)Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом.

20 Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.

21 И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.

Деяния 16:6-15

Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.

А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.

И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.

През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!

10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,

12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.

13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.

14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.

15 А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.

Марк 6:30-46

30 (A)И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.

31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.

32 (B)И отидоха с кораб в уединено място насаме.

33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.

34 (C)Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.

35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;

36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.

37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?

38 (D)А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.

39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.

40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.

41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.

42 И ядоха всички, и се наситиха.

43 И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша.

44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.

45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 (E)И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.