Book of Common Prayer

^1-2 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.

Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;

^3 (A)Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,

⁴ дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.

⁵ Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.

^6 (B)Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?

⁷ Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?

⁸ Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.

⁹ Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.

^10 (C)Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.

¹¹ Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;

¹² истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;

^13 (D)и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;

¹⁴ правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.

19 ^(A)И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.

^2 (B)А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.

^3 (C)Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;

^4 (D)а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.

⁵ И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).

⁶ Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.

⁷ Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.

^8 (E)Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив.

^9 (F)И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия?

^10 (G)Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.

^11 (H)И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ;

¹² след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).

3 ^(A)Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

^2 (B)Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;

^3 (C)вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.

⁴ Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,

^5 (D)но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:

^6 (E)Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.

^7 (F)И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,

⁸ то как не ще бъде много по-славно служението на духа!

⁹ Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.

^18 (A)А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.