Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог
Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
2 (C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
3 (D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
4 (E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
5 (F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
6 (G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
7 (H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
8 на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
9 (I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
27 (A)„Ето идват дни, казва Господ, когато ще засея дома на Израил и Юдея с човешко семе и със семе на добитък. 28 (B)И както следях, за да изкоренявам и съкрушавам, да погубвам и разрушавам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ. 29 (C)В онези дни няма да казват повече: ‘Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата им изтръпнаха, 30 но всеки ще умира поради собствената си вина. Всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат’.“
Нов завет
31 (D)„Ето идват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и Юдовия дом; 32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; онзи мой завет те престъпиха, въпреки че бях техен господар, казва Господ. 33 (E)Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа вътре у тях Своя закон и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 34 (F)Тогава няма вече всеки да учи ближния си и всеки – брата си, като казват: ‘Познайте Господ!’, защото те всички ще Ме знаят – от малък до голям, казва Господ, защото ще простя беззаконията им и повече няма да си спомням греха им.“
Спасението на целия Израил
25 Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога. 26 (A)И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков. 27 (B)Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“
28 Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците. 29 (C)Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. 30 Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство, 31 така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани. 32 (D)Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост.
33 (E)О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища! 34 (F)Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник? 35 (G)Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща? 36 (H)Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин.
28 Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“ 29 Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него. 30 Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. 31 Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 (A)А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ 33 Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано 34 рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ 35 Иисус се просълзи. 36 Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ 37 (B)Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
38 Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. 39 Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ 40 Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ 41 (C)Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият[a]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 (D)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ 43 (E)След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ 44 И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
Неверието на юдеите
37 Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38 (A)за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още: 40 (B)„Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“
41 Това каза Исаия, когато[a] беше видял славата Му и беше говорил за Него. 42 (C)Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 (D)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
Осъждане поради неверие
44 (E)А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. 45 (F)Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. 46 (G)Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. 47 (H)Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден. 49 (I)Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. 50 (J)И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.