Book of Common Prayer
Молитва на скърбящия праведник
31 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога.
Избави ме по силата на Своята справедливост,
3 (B)наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш.
Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 защото Ти си моя скала и моя крепост;
води ме и ме насочвай заради Своето име.
5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили,
защото Ти си моето спасение.
6 (C)В Твоята ръка предавам своя дух;
Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш.
7 Мразя почитателите на суетните идоли,
а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие,
защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п
омогна на моята душа в притеснението
9 и не ме предаде в ръцете на врага;
постави краката ми на просторно място.
10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам;
чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло.
11 (D)Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки;
силата ми изнемощя от моето страдание
и моите кости изсъхнаха.
12 (E)Станах за присмех на всичките си врагове,
посмешище пред моите съседи
и плашило за моите познати;
които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв;
заприличах на разбит съд,
14 (F)защото слушам клеветите на мнозина;
около мене е само ужас –
те се наговарят против мене
и замислят да отнемат живота ми.
15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам:
„Ти си мой Бог.“
16 Броят на годините ми е в Твоята ръка;
избави ме от ръцете на моите врагове –
от тези, които ме преследват.
17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице;
спаси ме със Своето милосърдие.
18 Господи, нека не се посрамя,
защото Тебе призовавам;
а нечестивите да се посрамят
и да слязат в ада.
19 Да онемеят лъжливите уста,
които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение.
20 Господи, колко много са у Тебе благата,
които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе,
и които приготви пред хората
за онези, които се уповават на Тебе.
21 (G)Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед
от човешки замисли,
скриваш ги под сянка от заговори.
22 Да бъде прославен Господ,
защото прояви Своята чудна милост към мене,
когато бях като крепост под обсада.
23 В смущението си аз мислех:
отхвърлен съм от Твоите очи.
Но Ти чу гласа на молитвата ми,
когато Те призовавах.
24 (H)Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници.
Господ закриля верните
и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.
25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви,
всички вие, които се уповавате на Господа!
Молитва за помощ
35 Псалом на Давид.
Господи, води борба с онези, които се борят с мене,
и срази онези, които се сражават с мене;
2 вземи оръжие и щит
и се вдигни да ми помогнеш.
3 Размахай копие и секира срещу моите гонители.
Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“
4 (A)В безчестие и срам да потънат
онези, които посягат на живота ми;
да отстъпят и да се покрият с безчестие
онези, които замислят зло срещу мене.
5 (B)Да бъдат те като плява пред вятъра
и Господен ангел да ги прогонва.
6 (C)Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и Господен ангел да ги преследва,
7 защото без причина заложиха мрежата си за мене,
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 (D)Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел
и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него;
нека падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ,
ще се весели за спасението, дошло от Него.
10 (E)Цялото ми същество ще възвести:
„Господи, кой е като Тебе,
Който избавяш слаб от силен,
беден от грабителя му?“
11 (F)Злостни свидетели се надигнаха против мене:
разпитват ме за това, което аз не зная;
12 (G)отвръщат ми със зло за доброто,
аз съм изоставен и самотен.
13 А когато те бяха болни,
обличах вретище[a],
изтощавах душата си с пост
и сърцето ми се изля в молитва.
14 Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех;
ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.
15 Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха.
Съюзиха се против мене хора, които не познавам.
Не преставаха да ме охулват;
16 в сборището на безбожниците присмехулниците
злостно точеха зъби срещу мене.
17 (H)(I)Господи, докога само ще гледаш това?
Спаси живота ми от техните злодейства,
избави ме от тези лъвове.
18 Аз ще Те прославя във великото събрание,
ще Те възхваля пред целия народ,
19 (J)за да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да се присмиват с очи
тези, които ме мразят без причина.
20 (K)Защото не за мир говорят те,
а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;
21 разтварят уста против мене;
злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“
22 (L)Ти, Господи, видя – недей мълча;
Господи, не се отдалечавай от мене!
23 Пробуди се, застъпи се за моето право!
Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!
24 Ти, Господи, Боже мой, си справедлив
и нека те да не тържествуват над мене.
25 Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“
Да не казват: „Погълнахме го.“
26 В безчестие и срам да потънат всички,
които се радват на моето нещастие.
Да се облекат в срам и позор
онези, които говорят надменно срещу мене.
27 (M)Да се радват и да се веселят
онези, които подкрепят правото ми дело,
и винаги да казват: „Велик е Господ,
Който желае спасение на Своя служител!“
28 А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост
и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
Добрите и лошите смокини
24 (A)След това Господ ми показа: ето две кошници със смокини бяха поставени пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор отведе в плен от Йерусалим юдейския цар Йехония, сина на Йоаким, и юдейските първенци със занаятчиите и ковачите и ги закара във Вавилон. 2 В едната кошница имаше твърде добри смокини, рано узрели смокини, а в другата кошница – много лоши смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат. 3 Тогава Господ ме попита: „Ти какво виждаш, Йеремия?“ А аз Му отвърнах: „Смокини. Добрите смокини са много добри, а лошите смокини – много лоши, така че поради лошото състояние не са за ядене.“
4 Тогава към мене беше отправено Господне слово: 5 (B)„Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Както тези смокини са добри, така ще погледна с добро пленените от Юдея, които изпратих от това място в халдейската страна. 6 (C)И като насоча очите Си към тях за добро, ще ги доведа пак в тази страна. И ще ги съградя, а няма да ги съборя, ще ги посадя, а няма да ги изкореня. 7 (D)И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм Господ. И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще им бъда Бог, защото ще се обърнат към Мене с цялото си сърце.
8 (E)И както лошите смокини са толкова лоши, че не могат да се ядат, затова така казва Господ: «Така ще постъпя с юдейския цар Седекия и с князете, и с останалите от Йерусалим, които са останали в тази страна, и с онези, които живеят в египетската земя. 9 (F)И така ще ги предам за ужас, за бедствие по всички земни царства да бъдат поругавани и за присмех по всичките места, където ще ги прогоня. 10 И ще изпратя срещу тях меч, глад и мор, докато бъдат изтребени от земята, която дадох на тях и на предците им»’.“
Божият гняв и милосърдие
19 Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ 20 (A)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ 21 (B)Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? 22 Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел, 23 или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава, 24 дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?
25 (C)Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ 26 (D)И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.
27 (E)(F)А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. 28 Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо[a] и ще изпълни на земята, каквото е решил.“
29 (G)И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“
Израил и благовестието
30 И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. 31 (H)А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. 32 Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона[b]. Те се препънаха в Камъка за препъване, 33 (I)както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки[c], който вярва в него, няма да погине.“
Изцеляване на човека, сляп по рождение
9 Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение. 2 И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“ 3 Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него. 4 (A)Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5 (B)Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“ 6 (C)Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия 7 и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.
8 А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп[a], казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“ 9 Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“ 10 Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“ 11 Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: ‘Иди в къпалнята Силоам и се умий.’ Отидох и като се умих, прогледнах.“ 12 (D)Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“
13 Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите. 14 (E)А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите. 15 Тогава фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“ 16 (F)Някои от фарисеите казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им. 17 (G)Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.