Old/New Testament
4 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.
2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?
3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи <по него>, ще събори каменната им стена.
4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.
5 Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.
6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината <от височината> си; защото людете имаха присърце работата.
7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;
8 и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.
9 А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи <да пазят> против тях денем и нощем, <понеже се бояхме> от тях.
10 Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.
11 А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.
13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.
15 А когато неприятелите ни чуха, че <намерението им> било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.
16 И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.
17 Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;
18 и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.
19 И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;
20 затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
21 Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.
22 И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.
23 И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки <държеше> оръжието си <даже, когато отиваше> на водата <да се мие>.
5 По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.
2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.
3 А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.
4 Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.
5 Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са <вече> заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.
6 И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.
7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:
8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво <да отговорят>.
9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?
10 Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.
11 Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.
12 Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, <чрез които> ги заклех, че ще направят според това обещание.
13 Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.
14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител.
15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
16 Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.
17 При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.
18 А това що се готвеше <за мене> всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни <имахме> изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.
19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.
6 А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,
2 Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в <едно от> селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
3 И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?
4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.
5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,
6 в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.
7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.
8 Тогава пратих до него <човеци> да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.
9 Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, <о Боже>, подкрепи Ти ръцете ми.
10 Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той <ми> каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.
11 Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.
12 И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.
13 С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.
14 Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.
15 Така се свърши стената на двадесет и петия <ден> от <месец> Елул, за петдесет и два дни.
16 И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.
17 При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и <писма> от Товия дохождаха до тях.
18 Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат <привързани>, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син.
19 Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
7 А като се съгради стената и поставих вратите, и определиха се вратарите, певците и левитите,
2 предадох Ерусалим под грижата на брата си Анания и на началника на крепостта Анания; защото беше верен човек и боеше се от Бога повече от мнозина.
3 И рекох им: Да се не отварят ерусалимските порти преди да припече слънцето; и вратите да <остават> заключени и залостени до тогаз, до когато не стоят <стражите да пазят при тях;> и поставете стражи из ерусалимските жители, всеки на стражата си, всеки срещу къщата си.
4 А градът бе широк и голям, и людете в него малцина, и нямаше къщи построени.
5 И моят Бог тури в сърцето ми да събера благородните, по-първите човеци и людете, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата на родословието на ония, които възлязоха най-напред, намерих и писано в нея:
6 Ето човеците на <Вавилонската> област, които възлязоха от плена на закараните, които вавилонският цар Навуходоносор бе преселил, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,
7 които дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Азария, Раамия, Наамания, Мардохея, Валасана, Мисиерета, Вагуя, Наума и Ваана. Числото на мъжете от Израилевите люде <беше следното:>
8 Фаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души.
9 Сефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души.
10 Арахови потомци, шестстотин и петдесет и двама души.
11 Фаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и осемнадесет души.
12 Еламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души.
13 Затуеви потомци, осемстотин и четиридесет и пет души.
14 Закхееви потомци, седемстотин и шестнадесет души.
15 Вануеви потомци, шестстотин и четиридесет и осем души.
16 Виваеви потомци, шестстотин и двадесет и осем души.
17 Азгадови потомци, две хиляди и триста и двадесет и двама души.
18 Адоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и седем души.
19 Вагуеви потомци, две хиляди и шестстотин и седем души.
20 Адинови потомци, шестстотин и петдесет и пет души.
21 Атирови потомци, от Езекия, деветдесет и осем души.
22 Асумови потомци, триста и двадесет и осем души.
23 Висаеви потомци, триста и двадесет и четири души.
24 Арифови потомци, сто и дванадесет души.
25 Гаваонски мъже, деветдесет и пет души.
26 Витлеемски и нетофатски мъже, сто и осемдесет и осем души.
27 Анатотски мъже, сто и двадесет и осем души.
28 Вет-асмаветски мъже, четиридесет и двама души.
29 Мъже от Кириатиарим, от Хефира и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души.
30 Мъже от Рама и от Гава, шестстотин и двадесет и един човека.
31 Мъже от Михмас, сто и двадесет и двама души.
32 Мъже от Ветил и от Гай, сто и двадесет и трима души.
33 Мъже от другия Нево, петдесет и двама души.
34 Потомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души.
35 Харимови потомци, триста и двадесет души.
36 Мъже от Ерихон, триста и четиридесет и пет души.
37 Мъже от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и един човек.
38 Мъже от Сеная, три хиляди и деветстотин и тридесет души.
39 Свещениците: Едаеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души.
40 Емирови потомци, хиляда и петдесет и двама души.
41 Пасхорови потомци, хиляда и четиридесет и седем души.
42 Харимови потомци, хиляда и седемнадесет души.
43 Левитите: Исусови потомци от Кадмиила, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души.
44 Певците: Асофови потомци, сто и четиридесет и осем души.
45 Вратарите: Селумови потомци, Атирови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, сто и тридесет и осем души.
46 Нетинимите: Сихаеви потомци, Асуфови потомци, Таваотови потомци,
47 Киросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци,
48 Леванаеви потомци, Агаваеви потомци, Салмаеви потомци,
49 Ананови потомци, Гедилови потомци, Гаарови потомци,
50 Реаеви потомци, Расинови потомци, Некодаеви потомци,
51 Газамови потомци, Озаеви потомци, Фасееви потомци,
52 Висаеви потомци, Меунимови потомци, Нафусесимови потомци,
53 Ваквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци,
54 Васалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци,
55 Варкосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци,
56 Насиеви потомци и Атифаеви потомци.
57 Потомци на Соломоновите слуги: Сотаиеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци,
58 Яалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци,
59 Сефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохеретови потомци от Севаим, Амонови потомци.
60 Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души.
61 А ето ония, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адон и Емир, но не можеха да покажат бащините си домове, нито рода си, дали бяха от Израиля:
62 Делаиеви потомци, Товиеви потомци, Некодаеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души.
63 И от свещениците: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Варзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име;
64 те потърсиха регистъра си <между> преброените по родословие, но не се намери; затова, те бидоха извадени от свещенството като скверни.
65 И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим.
66 Всичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души,
67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста и четиридесет и пет певци и певици.
68 Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет;
69 камилите им, четиристотин и тридесет и пет; а ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет.
70 А някои от началниците на бащините <домове> дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легени и петстотин и тридесет свещенически одежди.
71 И някои от началниците на бащините <домове> внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро.
72 И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди.
73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от людете, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха <вече> в градовете си.
22 Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,
23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.
25 Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;
26 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.
28 Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".
29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.
30 И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,
31 той предвиждаше <това>, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.
32 Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.
33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,
35 докле положа враговете Ти за Твое подножие".
36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.
37 Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 А Петър им <рече:> Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.
39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.
40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха <парите> на всички, според нуждата на всекиго.
46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.
© 1995-2005 by Bibliata.com