Old/New Testament

13 Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо,

² и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, -

³ да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.

⁴ Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани.

⁵ А оня пророк или оня съновидец да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя и ви е изкупил от дома на робството, за да те отклони от пътя, в който Господ твоят Бог ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

⁶ Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, <която почива> на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове, - които нито ти си знаел, нито бащите ти,

⁷ измежду боговете на племената, които са около вас, близо при тебе, или далеч от тебе, от единия край на света до другия,

⁸ да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш нито да го укриеш;

⁹ но непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа на него, за да го убиеш, и после ръката на всичките люде.

¹⁰ Да го убиеш с камъни, за да умре, защото поиска да те отклони от Господа твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

¹¹ И целият Израил като чуе ще се убои и няма да върши вече такова зло всред тебе.

¹² Ако, между градовете, които Господ твоят Бог ти дава, за да се заселиш в тях, чуеш да се казва за един <от тях>:

¹³ Някои подлеци, излезли изсред тебе, са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем да служим на други богове, които вие не сте знаели,

¹⁴ тогава да изследваш, да изпиташ и добре да издириш; и, ето, ако това нещо е истинно и е вярно, че такава мерзост е сторена всред тебе,

¹⁵ то непременно да поразиш жителите на оня град с острото на ножа, и с острото на ножа да обречеш на <изтребление> него и всички, които са в него, и добитъка му.

¹⁶ Тогава, като събереш всичките користи от него всред площада му, съвсем да изгориш с огън града и всичките користи от него за Господа твоя Бог; и той ще бъде могила до века, да се не съгради вече.

¹⁷ Нищо от обреченото <на изтребление> да се не залепи за ръката ти; за да се върне Господ от яростния Си гняв и да ти покаже милост, да те пожали, и да те умножи, както се е клел на бащите ти,

¹⁸ ако послушаш гласа на Иеова твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред Господа твоя Бог.

14 Вие сте чада на Господа вашия Бог; да не правите <по тялото си> нарязвания, нито да се бръснете между очите си поради мъртвец.

² Защото сте люде свети на Господа вашия Бог, и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята, за да Му бъдете собствени люде.

³ Да не ядеш нищо мръсно.

⁴ Ето животните, които <бива> да ядете: говедото, овцата и козата,

⁵ елена, сърната, бивола, дивата коза, кошутата, дивия вол и камилопарда.

⁶ Всяко животно между четвероногите, което има раздвоена нога и разцепено на два нокътя копито и което преживя, тях да ядете.

⁷ Но да не ядете от ония, които <само> преживят, или които <само> имат раздвоено и разцепено копито, <като> камилата, заекът и питомният заек; понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас;

⁸ и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя, е нечиста за вас; от месото на тия да не ядете, и до мършата им да се не допирате.

⁹ От всички що са във водите, ето кои да ядете: всички, които имат перки и люспи да ядете;

¹⁰ но да не ядете никои, които нямат перки и люспи; те са нечисти за вас.

¹¹ От всички чисти птици можете да ядете.

¹² А ето тия, които не бива да ядете: орела, грифа, морския орел,

¹³ пиляка, сокола, сяпа по видовете му;

¹⁴ всяка врана по видовете й;

¹⁵ камилоптицата, бухала, кукувицата, ястреба по видовете му,

¹⁶ малкия бухал, ибиса, лебеда,

¹⁷ пеликана, лешояда, рибаря,

¹⁸ щърка, цаплята по видовете й, папуняка и прилепа.

¹⁹ Всички крилати пълзящи са нечисти за вас: не бива да се ядат.

²⁰ От всички чисти птици можете да ядете.

²¹ Никаква мърша да не ядете; (на чужденеца, който е отвътре портите ти, можеш да я даваш да я яде, или да я продаваш на чуждестранец); защото вие сте люде свети на Господа вашия Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.

²² Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година.

²³ И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.

²⁴ Но ако, когато те благослови Господ твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, щото да не можеш да ги занасяш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там,

²⁵ тогава да разменяш <десетъците си> с пари и да вържеш парите в ръката си, па да идеш на мястото, което избере Господ твоят Бог;

²⁶ и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти

²⁷ и левитинът, който е отвътре портите ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял нито наследство с тебе.

²⁸ В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре <градските> си порти,

²⁹ тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.

15 В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

² И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си; да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

³ От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има у брата ти, ръката ти да го оставя.

⁴ Обаче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш);

⁵ ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам.

⁶ Защото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

⁷ Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете {Еврейски: портите.} ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;

⁸ но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.

⁹ Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти <се счете> за грях.

¹⁰ Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

¹¹ Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си.

¹² Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.

¹³ И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен;

¹⁴ непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, <така> да му дадеш.

¹⁵ Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.

¹⁶ Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,

¹⁷ тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.

¹⁸ Да ти се не види тежко, когато го изпратиш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш.

¹⁹ Всичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си.

²⁰ Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ.

²¹ Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог.

²² Да го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво <да го ядат>, както <ядат> сърна и елен.

²³ Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

²⁸ А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁹ Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

³⁰ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³¹ А ето втората [подобна на нея] <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³² И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

³³ и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³⁴ Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁵ И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁶ Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁷ Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁸ И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

³⁹ и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

⁴⁰ тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴¹ И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴² А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴³ И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴⁴ защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.