Old/New Testament

46 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за народите.

² За Египет. Относно войската на египетския цар Фараон Нехао, която бе в Кархамис при реката Евфрат, която вавилонският цар Навуходоносор порази в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким Иосиевия син:

³ Пригответе щит и щитче Та пристъпете на бой.

⁴ Впрегнете конете, и вие конници възседнете; И застанете напред с шлемовете си, Лъснете копията, облечете се с брони.

⁵ Защо ги виждам уплашени и върнати назад, Силните им сломени И бърже побягнали без да гледат назад, И ужас от всяка страна? казва Господ.

⁶ Бързият да не избяга, И силният да се не отърве; Ще се спънат и ще паднат към север При реката Евфрат.

⁷ Кой е този, който се издига като Нил, Чиито води се вълнуват като реки?

⁸ Египет <е, който> се издига като Нил, И неговите води се вълнуват като реки; И той казва: Ще се издигна, ще покрия света, Ще разоря и града и жителите му.

⁹ Напред, коне; Спускайте се диво, колесници! Нека излизат силните! <Ония от> Етиопия и Ливия, които държат щит, И лидийците, които употребяват и запъват лък!

¹⁰ Защото тоя ден е <ден> на Иеова, Господ на Силите, Ден за въздаяние, за да въздаде на враговете Си; Ножът ще ги пояде, И ще се насити и опие от кръвта им; Защото Иеова, Господ на Силите, има жертва В северната страна при реката Евфрат.

¹¹ <Даже ако> възлезеш в Галаад и вземеш балсама, Девице, дъщерьо египетска, Напразно ще употребяваш много церове, Защото няма изцеление за тебе.

¹² Народите чуха за посрамяването ти, И викът ти изпълни света; Защото силен се сблъсква със силен, Та и двамата паднаха заедно.

¹³ Словото, което Господ говори на пророк Еремия за дохождането на вавилонския цар Навуходоносор, за да порази Египетската земя:

¹⁴ Известете в Египет и разгласете в Мигдол, Възгласете в Мемфис и в Тафнес; Речете: Застани на ред и бъди готов, Защото ножът изяде ония, които са около тебе.

¹⁵ Защо се завлякоха твоите юнаци? Не устояха защото Господ ги откара.

¹⁶ Той накара мнозина да се спъват; Даже паднаха един върху друг; И казваха: Станете да се върнем при людете си И в родната си земя От лютия нож,

¹⁷ Те викаха там: Египетският цар Фараон е <празен шум>; Той пропусна определеното време.

¹⁸ <Заклевам се в> живота Си, казва Царят, Чието име е Господ на Силите, Че както <един> Тавор между планините и както <един> Кармил при морето, Така непременно ще дойде той.

¹⁹ Дъщерьо, която живееш в Египет, Приготви си потребното за плен; Защото Мемфис ще запустее и ще бъде изгорен, <И ще остане> без жител.

²⁰ Египет е <като> прекрасна юница; <Но> погибел иде от север, <да>! иде.

²¹ И самите му наемници всред него са като тлъсти юнци; Защото и те се върнаха, Побягнаха заедно, не устояха; Понеже денят на бедствието им дойде върху тях, Времето на наказанието им.

²² Гласът му е като <глас> на земя като се хлъзга; Защото излизат със сила, И идат против него със секири Както дървари.

²³ Ще изсекат леса му, казва Господ, Ако и да е неизследим; Защото по множество те са повече от скакалците, И са безбройни.

²⁴ Ще се посрами египетската дъщеря; Ще бъде предадена в ръката на северните люде.

²⁵ Господ на Силите, Израилевият Бог, казва: Ето, ще накажа Но-Амон {Т.е., гр. Тиви.}, Да! Фараона и Египет, Боговете му и царете му, Самият Фараон и ония, които уповават на него;

²⁶ И ще ги предам в ръката на ония, които искат живота им, В ръката на вавилонския цар Навуходоносора И в ръката на слугите му; А подир това <Египет> ще бъде населен Както в предишните дни, казва Господ.

²⁷ Но не бой се, ти, служителю Мой Якове, Нито се страхувай, Израилю; Защото, ето, ще те избавя от далечна страна, И потомството ти от земята, гдето са пленени; Яков ще се върне, ще се успокои, и ще си почине, И не ще има кой да го плаши.

²⁸ Не бой се служителю Мой Якове, казва Господ, Защото Аз съм с тебе; Защото ако и да довърша Всичките народи, гдето съм те откарал, Тебе, обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка, А не <мога> да те изкарам съвсем невинен.

47 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за филистимците, преди да е разорил Фараон Газа.

² Така казва Господ: Ето, води прииждат от север, И, като станат поток наводняващ Ще потопят земята и всичко що има в нея, Града и ония, които живеят в него; Тогава човеците ще викнат, И всичките земни жители ще излелекат.

³ От тропота на копитата на яките му <коне>, От спускането на колесниците му, От гърма на колелата му, Бащите не ще се обърнат да гледат децата си; Понеже ръцете им са ослабнали

⁴ Поради денят, който иде, За да разруши всичките филистимци, Да отсече от Тир и Сидон И най-последния помощник; Защото Господ ще разруши филистимците, Останалите от остров Кафтор.

⁵ Плешивост постигна Газа; Аскалон загина с останалите от полето им. До кога ще правиш нарязвания на снагата си?

⁶ О, мечо Господен, До кога не ще си починеш? Върни се в ножницата, Успокой се и почини си.

⁷ <Обаче> как да си починеш, Тъй като Господ ти е дал заръчка Против Аскалон и против крайморието? Там го е определил.

6 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

² учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

³ И това ще сторим, ако Бог позволи.

⁴ Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

⁵ и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

⁶ а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

⁷ Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

⁸ но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

⁹ Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

¹⁰ Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

¹¹ И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

¹² да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

¹³ Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

¹⁴ "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

¹⁵ И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

¹⁶ Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

¹⁷ <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹⁸ така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

¹⁹ която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

²⁰ гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.