Old/New Testament
13 Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;
2 и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;
3 и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.
4 И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.
5 Тогава Давид събра целия Израил от египетския <поток> Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.
6 И Давид отиде с целия Израил във Ваала, <то ест>, в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.
7 И <като изнесоха> Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.
8 И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.
9 А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.
10 И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.
11 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се казва и> до днес.
12 И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?
13 Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.
14 И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.
14 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.
2 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.
3 И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.
4 И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,
5 Евар, Елисуа, Елфалет,
6 Ногах, Нефег, Явия,
7 Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.
8 А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.
9 И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.
10 Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.
11 И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.
12 И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
13 И филистимците пак нахлуха в долината.
14 Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.
15 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
16 И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.
17 И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.
15 След това <Давид> си построи <и други> къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.
2 Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.
3 И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него.
4 Давид събра Аароновите потомци и левитите;
5 от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;
6 от Мерариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;
7 от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;
8 от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;
9 от Хевроновите потомци, началника Елиил и братята му, осемдесет души;
10 от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.
11 И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:
12 Вие сте началници на бащините <домове> на левитите; осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на <мястото>, което съм приготвил за него.
13 Защото, понеже първия път вие не <го дигнахте>, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.
14 И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.
15 (Левийците <бяха, които> носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).
16 И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.
17 И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син;
18 и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.
19 Така, певците Еман, Асаф и Етан <се определиха> да дрънкат с медни кимвали;
20 а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;
21 а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.
22 А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.
23 А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.
24 А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.
25 И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.
26 И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.
27 И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод.
28 Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.
29 А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.
7 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 защото никой, <като> иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).
6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
9 И като им рече това, остана си в Галилея.
10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.
15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?
16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
19 Не даде ли ви Моисей закона? но <пак> никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите <на Мене> поради него.
22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.
23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.
24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
26 Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
© 1995-2005 by Bibliata.com