Read the New Testament in 24 Weeks
24 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.
2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:
3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки.
4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.
5 (A)Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
6 (B)който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;
7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,
8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.
9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.
10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.
11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.
12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,
13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.
14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,
15 (C)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.
16 (D)Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.
17 (E)След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.
18 (F)При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,
19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.
20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –
21 (G)освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.
23 (H)И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.
24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.
25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.
26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.
27 (I)Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.
25 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.
2 Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла
3 и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.
4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.
5 И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.
6 И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.
7 Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 (J)а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.
9 Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
10 Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.
11 (K)Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.
12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.
13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.
14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,
15 (L)за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.
16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.
17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;
18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;
19 (M)те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?
21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.
22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.
23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.
24 (N)И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25 (O)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.
26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.
27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.