New Testament in a Year

¹⁷ А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.

^18 (A)И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,

¹⁹ служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:

²⁰ как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,

^21 (B)като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.

²² И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –

^23 (C)освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.

^24 (D)Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.

²⁵ И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.

^26 (E)Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,

^27 (F)защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.

^28 (G)Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.

^29 (H)Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;

³⁰ па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.

^31 (I)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.

^32 (J)А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.

^33 (K)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;

^34 (L)сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.

^35 (M)С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.

³⁶ Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.

³⁷ Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,

³⁸ наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.