New Testament in a Year
13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!
10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?
11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;
12 (B)защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;
13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
14 (C)и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.
16 (D)Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;
17 (E)защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.
18 (F)Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:
19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.
22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.