M’Cheyne Bible Reading Plan
Възцаряване на Давид
Смъртта на Саул
1 (A)След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. 2 (B)Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята 3 Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ 4 (C)Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ 5 Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ 6 Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. 8 Аз отговорих: ‘Ето ме.’ Той ме попита: ‘Кой си ти?’ Отговорих му, че съм амаликитец. 9 След това той ми заповяда: ‘Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.’ 10 (D)Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. 12 Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. 13 А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ 14 (E)Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ 15 След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. 16 (F)Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: ‘Убих Господния помазаник’.“
Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан
17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, 18 (G)като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:
19 „Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини!
Как паднаха героите!
20 (H)Не възвестявайте това в Гет,
не го разгласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се радват филистимските дъщери,
за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21 Проклети бъдете, планини Гелвуй!
Да не падат на вас ни роса, ни дъжд,
нито реколта да има по нивите ви,
защото там бяха захвърлени щитовете на героите,
щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.
22 (I)Без кръв от убити,
без поразени тела на храбри воини
не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан
и мечът на Саул никога не се е връщал празен.
23 Саул и Йонатан,
обични и почитани през живота си бяха те,
не се разделиха и в смъртта си.
Бяха по-бързи от орли,
по-силни от лъвове.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в багреница с украшения
и кичеше със златни накити дрехите ви.
25 Как паднаха в битка най-храбрите!
Загина Йонатан върху планините.
26 Жалея за тебе, братко Йонатане –
ти ми беше много скъп.
Твоята обич за мене беше прекрасна
като обич на жена.
27 Ах, как паднаха жертва героите,
как погинаха бойните оръжия!“
Даровете на Светия Дух
12 Братя, искам да сте наясно за духовните дарби. 2 (A)Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха. 3 (B)Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух.
4 Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава; 5 има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага; 6 има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички. 7 И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза. 8 (C)Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание; 9 на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване; 10 на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува. 11 (D)Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.
Ние сме едно тяло, съставено от много части
12 (E)И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното[a] тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос. 13 (F)Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло – било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух. 14 Защото и тялото не се състои от една част, а от много. 15 Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото? 16 И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото? 17 Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието? 18 Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал. 19 И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото? 20 А ето че частите са много, но тялото е едно. 21 Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“ 22 Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни; 23 а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо, 24 докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, 25 за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга. 26 И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части. 27 (G)(H)Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части. 28 И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици. 29 Нима всички са апостоли? Или всички са пророци? Всички ли са учители? Всички ли са чудотворци? 30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят разни езици? Всички ли ги тълкуват? 31 Стремете се ревностно към по-съвършени дарби. А сега ще ви покажа един още по-възвишен път.
Господнята слава напуска храма
10 (A)(B)Тогава погледнах и ето отгоре на свода, който беше над главите на херувимите, над тях се виждаше нещо като сапфирен камък, като подобие на престол. 2 (C)Тогава Бог се обърна към мъжа, облечен в ленената дреха, и каза: „Влез между колелата под херувимите и напълни шепите си с горящи въглени измежду херувимите, и ги рапръсни над града!“ И пред очите ми той влезе. 3 А херувимите стояха от дясната страна на храма, когато мъжът влезе, и облак изпълни вътрешния двор. 4 (D)Тогава славата на Господа се издигна нагоре над херувима и се премести над прага на дома. И домът се изпълни с облак, а дворът – с блясъка от Господнята слава. 5 (E)И шумът от крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор – като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.
6 И Той заповяда на мъжа, облечен в ленената дреха: „Вземи огън измежду колелата, измежду херувимите“, и той влезе и застана отстрани до едно от колелата. 7 И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе. 8 И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.
9 И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела – по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък. 10 И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго. 11 Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат. 12 (F)И целите им тела, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 13 За тези колела чувах, че се наричат „вихър“. 14 (G)И всяко имаше четири лица: първото беше лице на херувим, второто – лице на човек, третото – лице на лъв, и четвъртото – лице на орел.
15 Тогава херувимите се издигнаха. Те бяха същите живи същества, които видях при река Ховар. 16 И когато херувимите вървяха, до тях вървяха и колелата. И когато херувимите разперваха крилата си, за да се издигнат от земята, дори колелата не се отклоняваха от мястото си до тях. 17 Когато стояха, стояха и те; и когато се издигаха, издигаха се с тях, защото духът на живите същества беше у тях.
18 Тогава Господнята слава се отдръпна от прага на храма и спря над херувимите. 19 И херувимите разпериха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, когато тръгваха, и колелата бяха непосредствено до тях. И застанаха при входа на източната порта на Господния храм и славата на Израилевия Бог се носеше над тях. 20 Това бяха живите същества, които видях в подножието на Израилевия Бог при река Ховар. Тогава забелязах, че това бяха херувими. 21 И всеки имаше четири лица и четири крила, и под крилата им – нещо като човешки ръце. 22 А видът на лицата им по външност беше подобен на онези, които видях при река Ховар. Всяко се движеше направо.
Богатството е измамно
49 За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2 [a] Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:
3 синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!
4 (A)Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.
5 Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.
6 Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7 (B)(C)Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.
8 (D)Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,
9 защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това –
10 че ще живее винаги
и няма да види гроб.
11 (E)Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (F)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15 Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.
16 Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.
17 Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,
18 (G)тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.
19 Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,
20 пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.
21 Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.