M’Cheyne Bible Reading Plan
Манната и пъдпъдъците
16 (A)Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.
2 (B)А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.
3 (C)Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.
4 (D)Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 (E)А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 (F)И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;
7 (G)а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?
8 (H)Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.
9 (I)Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.
10 (J)А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.
11 И Господ каза на Моисей:
12 (K)Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
13 (L)И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.
14 (M)След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 (N)Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 (O)Ето какво заповядва Господ: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[a] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.
17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.
18 (P)А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.
20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.
21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.
23 (Q)А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.
24 (R)И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.
26 (S)Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.
27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 (T)Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.
31 (U)А Израилевият дом нарече тази храна манна[b]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.
32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33 (V)Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.
34 (W)И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.
35 (X)И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гоморът е една десета от ефата.
Обръщението на Закхей
19 След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.
2 И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,
3 искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.
4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.
6 И той побърза да слезе и Го прие с радост.
7 (A)И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.
8 (B)А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.
9 (C)И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 (D)Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Притча за десетте слуги
11 (E)И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.
12 (F)Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.
14 (G)Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 (H)И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,
21 (I)защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 (J)Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.
25 (Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 (K)Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.
28 (L)И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим.
Тържественото влизане в Йерусалим
29 (M)И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.
33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?
34 А те отвърнаха: На Господа трябва.
35 (N)И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.
36 (O)И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:
38 (P)Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!
39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 (Q)И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.
41 (R)И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.
43 (S)Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред
44 (T)и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.
45 (U)И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше:
Изгонването на търговците от храма
46 (V)Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.
47 (W)И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят.
48 Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.
Втора реч на Елиу. Бог е справедлив
34 И Елиу пак проговори:
2 Слушайте думите ми вие, мъдри,
и внимавайте към мене вие, разумни;
3 (A)защото ухото изпитва думите,
както небцето вкусва ястието.
4 Нека си изберем правото,
за да знаем помежду си доброто.
5 (B)Защото Йов е казал: Праведен съм,
и пак Бог отне правото ми;
6 (C)въпреки правотата ми съм смятан за лъжец;
раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.
7 (D)Кой човек е като Йов,
който укорява Бога, както пие вода,
8 и дружи с онези, които вършат беззаконие,
и ходи с нечестиви хора?
9 (E)Защото е казал: Нищо не ползва човека
да върши волята на Бога.
10 (F)И така, слушайте ме вие, разумни мъже.
Далеч да бъде от Бога неправдата
и от Всемогъщия – беззаконието!
11 (G)Защото ще въздаде на човека според делото му
и ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 (H)Наистина Бог няма да извърши нечестие,
нито Всемогъщият ще изкриви правосъдието.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята?
Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 (I)Ако Той прилепи сърцето Си само към Себе Си
и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си,
15 (J)то ще издъхне заедно всяка плът
и човекът ще се върне пак в пръстта.
16 Сега, ако си разумен, чуй това;
слушай гласа на думите ми.
17 (K)Ще властва ли онзи, който мрази правдата?
И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 (L)Който казва на цар: Нечестив си,
на князе: Беззаконници сте,
19 (M)Който не показва лицеприятие пред първенци,
нито почита богатия повече от сиромаха,
понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 (N)В една минута умират – да!, – в полунощ;
народът им се смущава и преминава;
и мощните биват премахнати не с ръка.
21 (O)Защото очите на Бога са върху пътищата на човека
и Той гледа всичките му стъпки.
22 (P)Няма тъмнина, нито мрачна сянка,
където да се скрият онези, които вършат беззаконие.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека,
за да дойде на съд пред Бога.
24 (Q)Без дълго изследване сломява силните
и поставя други вместо тях.
25 И така, Той познава делата им;
и ги събаря нощем и те се смазват.
26 Удря ги като нечестиви
явно – там, където има зрители,
27 (R)понеже се отклониха от Него
и не зачитаха нито един от пътищата Му,
28 (S)така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите
и Той чу вика на угнетените.
29 И когато Той успокоява, кой ще те смути?
Когато крие лицето Си, кой може да Го види?
Безразлично дали е направено това спрямо народ,
или спрямо един човек –
30 (T)за да не царува нечестив човек,
човек, който би впримчвал народа.
31 (U)Защото ако някой каже на Бога:
Понесох наказание, без да съм сторил зло;
32 каквото аз не виждам, Ти ме научѝ;
ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, –
33 то трябва ли въздаянието му да бъде според както ти желаеш, да го отхвърляш,
така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз?
Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Разумни мъже ще ми кажат:
Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35 (V)Йов говори без знание
и думите му са лишени от мъдрост.
36 Желанието ми е Йов да бъде изпитан до край,
понеже отговори както нечестивите хора.
37 Защото към греха се прибавя бунтовничество,
поругава се[a] между нас
и умножава думите си против Бога.
Божията помощ в делото на Благовестието
4 (A)Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
2 (B)но се отрекохме от тайни и срамни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 (C)Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват –
4 (D)за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.
5 (E)(Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.)
6 (F)Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.
7 (G)А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 (H)Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
9 (I)гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.
10 (J)Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.
11 (K)Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.
12 (L)Така че смъртта действа в нас, а животът във вас.
13 (M)А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 (N)понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
15 (O)Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
16 (P)Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 (Q)Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
18 (R)които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.