M’Cheyne Bible Reading Plan
14 (A)И почина Авия при отците си и го погребаха в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Аса. В негови дни земята беше спокойна десет години.
2 (B)Аса вършеше, каквото беше добро и угодно в очите на своя Господ Бог:
3 (C)той премахна жертвениците на чуждите богове и оброчищата, строши статуите и изсече дъбравите;
4 и заповяда на иудеите да потърсят Господа, Бога на отците си, и да изпълняват закона (Му) и заповедите;
5 и премахна от всички градове Иудини оброчищата и статуите на слънцето. И царството беше спокойно при него.
6 И понеже беше спокойна земята, той построи крепости в Иудея; той не воюва през ония години, защото Господ му бе дал спокойствие.
7 И каза на иудеите: да съградим тия градове и да ги обиколим със стени и кули, с порти и заворки; земята е още наша, защото ние потърсихме Господа, нашия Бог; ние Го потърсихме и Той ни даде спокойствие от всички страни. И почнаха да градят, и успяваха.
8 Военната сила на Аса беше: от Иудино коляно триста хиляди въоръжени с щитове и копия, от Вениаминово коляно двеста и осемдесет хиляди юнаци, въоръжени с щитове и стрелящи с лък.
9 (D)И дигна се против тях Зарай, етиопец, с хиляда хиляди войска и триста колесници, и стигна до Мареша.
10 Излезе Аса насреща му, и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша.
11 (E)Викна Аса към Господа, своя Бог, и рече: Господи, нали е в Твоя сила да помагаш на силни и слаби? Тогава помогни нам, Господи, Боже наш, защото ние на Тебе се уповаваме и в Твое име излязохме против това множество, Господи, Ти си наш Бог: да не бъде човек посилен от Тебе.
12 (F)И Господ порази етиопци пред Аса и пред Иуда, и етиопци побягнаха.
13 Аса пък и народът с него ги гони до Герар; етиопци паднаха толкова, че ни един не остана жив, защото бяха поразени пред Господа и пред неговото войнство. И събраха твърде голяма плячка.
14 (G)И разрушиха всички градове около Герар, защото ужас от Господа връхлетя върху им; и разграбиха всички градове и изнесоха от тях твърде голяма плячка.
15 Разрушиха и пастирските колиби, откараха много стада дребен добитък и ка мили, и се върнаха в Иерусалим.
15 Тогава Дух Божий слезе върху Азария, син Одедов,
2 (H)и той излезе да посрещне Аса и му каза: послушай ме, Аса и всички иудеи и вениаминци: Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави.
3 (I)Много дни Израил ще бъде без истиннаго Бога, без свещеник, който да поучава, и без закон;
4 (J)но когато в утеснението си се обърне към Господа, Бога Израилев, и Го потърси, Той ще им се намери.
5 В ония времена няма да има мир ни за излизащи, ни за влизащи; защото ще има големи смутове между всички жители земни;
6 (K)народ ще се бие с народ, и град с град, защото ще ги смути Бог с всякакви неволи.
7 (L)Ала вие се дръжте твърдо, и ръцете ви да не ослабват, защото ще има награда за делата ви.
8 Като чу Аса тия думи и пророчества на Азария, син на пророк Одеда, той се охрабри и премахна езическите гнусотии из цялата земя Иудейска и Вениаминова, и от градовете, които бе превзел по Ефремовата планина, и поднови жертвеника Господен, що беше пред Господния притвор.
9 И събра всички иудеи и вениаминци и преселниците от Ефрема, Манасия и Симеона, които живееха с тях; защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.
10 И събраха се в Иерусалим в третия месец на петнайсетата година от царуването на Аса;
11 и принесоха в оня ден жертва Господу от плячката, която докараха: от едрия добитък седемстотин и от дребния седем хиляди.
12 (M)И сключиха завет да търсят Господа, Бога на отците си, от все сърце и душа;
13 (N)а всякой, който не потърси Господа, Бога Израилев, да умре – бил той малък или голям, мъж или жена.
14 И заклеха се в Господа гръмогласно с възклицание и при звука на тръби и рогове.
15 И всички иудеи се радваха на тая клетва, защото се клеха от все сърце и с пълно усърдие търсеха Господа, и Той им се намери. И Господ им даде спокойствие от всички страни.
16 (O)А майка си Мааха цар Аса лиши от царско достойнство, задето бе направила истукан за дъбравата. Аса катурна идола ѝ, насече го на късове и го изгори в Кедронския дол.
17 (P)Макар че оброчищата не бяха премахнати у Израиля, но сърцето на Аса беше напълно предадено Господу през всичките му дни.
18 (Q)Той внесе посветеното от баща си и своето посветено в Божия дом: сребро, злато и съдове.
19 И война нямаше до трийсет и петата година от царуването на Аса.
4 След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.
2 (A)И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;
3 Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.
4 (B)Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
5 (C)И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;
6 и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи:
7 първото животно приличаше на лъв, второто животно – на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.
8 (D)И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде.
9 А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,
10 двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:
11 достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.
2 (A)На седмия месец, на двайсет и първия ден от месеца, биде слово Господне чрез пророк Агея:
2 (B)кажи сега на Зоровавеля, син Салатиилев, управител на Иудея, и на Иисуса, син Иоседеков, велик иерей, и на остатъка от народа:
3 (C)кой остана между вас, който е видял тоя Дом в предишната му слава, и какъв го вие виждате сега? Не е ли той във вашите очи като да е нищо?
4 (D)Но ободри се сега, Зоровавеле, казва Господ, ободри се, Иисусе, сине Иоседеков, велики иерею! ободри се, цели народе на тая земя, казва Господ, и работете, защото Аз съм с вас, казва Господ Саваот.
5 Моят завет, който сключих с вас, кога излязохте из Египет, и Моят Дух пребъдва среди вас: не бойте се!
6 (E)Защото тъй казва Господ Саваот: още един път, – и ето, скоро ще бъде, – ще потреса небе и земя, море и суша;
7 (F)ще потреса всички народи, – и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот.
8 Среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот.
9 (G)Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Саваот; и на това място ще дам мир, казва Господ Саваот.
10 На двайсет и четвъртия ден от деветия месец, през втората година на Дария, биде слово Господне чрез пророк Агея:
11 (H)тъй казва Господ Саваот: попитай свещениците за закона и кажи:
12 (I)ако някой носеше осветено месо в полата на дрехата си и с полата си се допре до хляб, или до нещо варено, или до вино, или до елей, или до някоя храна, ще стане ли това свещено? И отговориха свещениците и рекоха: не.
13 (J)Сетне рече Агей: ако пък се допре до всичко това някой, който се е осквернил от допиране до мъртвец, ще стане ли това нечисто? И отговориха свещениците и рекоха: ще стане нечисто.
14 Тогава отговори Агей и рече: такъв е тоя народ, такова е това племе пред Мене, казва Господ, и такива са всички дела на ръцете им! И каквото те принасят там, всичко е нечисто.
15 Сега обърнете сърцето си за времето от тоя ден и назад, когато още не беше положен камък върху камък в храма Господен.
16 (K)Дохождаха при кръстец, който може да даде двайсет мери, и се оказваха само десет; дохождаха при чебър, за да нагребат петдесет мери от него, и се оказваха само двайсет.
17 (L)Поразявах ви с главня и с жълтеница по житата и с градушка във всички трудове на ръцете ви; но вие не се обръщахте към Мене, казва Господ.
18 Обърнете сърцето си за времето от тоя ден и назад, от двайсет и четвъртия ден на деветия месец, от оня ден, когато беше основан храмът Господен; обърнете сърцето си:
19 (M)има ли още в житниците семе? досега ни лоза, ни смокиня, ни нар, ни маслина не даваха плод; а от тоя ден Аз ги благославям.
20 И биде слово Господне към Агея повторно на двайсет и четвъртия ден от месеца, и казано бе:
21 кажи на Зоровавеля, управителя на Иудея: ще разтърся небе и земя;
22 (N)ще срутя престоли на царства и ще изтребя силата на царствата езически; ще превърна колесници и седещите на тях, и повалени ще бъдат конете и конниците им, един с меча на другиго.
23 (O)В оня ден, казва Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, казва Господ, и ще те държа като печат, защото те избрах, казва Господ Саваот.
3 (A)Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.
2 Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
3 (B)Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие,
4 Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си ч да се роди?
5 Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6 (C)роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
8 (D)Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
9 Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
10 Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?
11 Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.
12 Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
13 (E)Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14 (F)И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16 (G)Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
19 (H)Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
20 Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
21 А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
22 След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.
23 А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;
24 защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.
26 (I)И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
27 (J)Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.
28 (K)Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 (L)Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.
30 Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
31 (M)Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.
32 (N)И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.
33 (O)Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.
34 (P)Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
35 (Q)Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.
36 (R)Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.