M’Cheyne Bible Reading Plan

Рут и Вооз

Рут на нивата на Вооз

2 Ноемин имаше роднина от страна на мъжа си, човек знатен, от рода на Елимелех, и той се наричаше Вооз. ^2 (A)Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя ѝ отговори: „Иди, дъще моя.“ ³ Тя отиде и започна да събира в полето класове след жетварите. Случи се да попадне на нивата, която принадлежеше на Вооз, който беше от рода на Елимелех. ^4 (B)И ето там Вооз дойде от Витлеем и поздрави жетварите: „Господ да бъде с вас!“ Те му отговориха: „Господ да те благослови!“ ⁵ Тогава Вооз запита младия си слуга, надзорник на жетварите: „На кого принадлежи тази млада жена?“ ⁶ Младият слуга, надзорник на жетварите, отговори с думите: „Тази млада жена е моавка, дошла с Ноемин от земята Моав. ⁷ Тя ни помоли: ‘Нека да събирам класове между снопите след жетварите.’ Така тя дойде и остана тук. От сутринта досега само за малко си е почивала.“

Вооз затрогнат от верността на Рут

⁸ Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини. ⁹ Гледай на коя нива жънат те и върви след тях. Аз забраних на младите си слуги да те оскърбяват. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий от водата, която са донесли слугите ми.“ ¹⁰ Тя коленичи, поклони се ниско до земята и го попита: „С какво съм придобила твоето благоволение, че ме почиташ, макар да съм чужденка?“ ¹¹ В отговор Вооз ѝ каза: „Вече ми е разказано за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на своя мъж – как си оставила своя баща, своята майка и своята родина и си дошла между народ, който не си познавала преди това. ^12 (C)Нека Господ да те възнагради за това твое дело и да приемеш пълна награда от самия Господ, Който е Бог на Израил, при Когото си дошла, за да намериш покой под Неговите криле!“ ¹³ Тя отвърна: „Дано спечеля твоето благоволение, господарю мой! Защото ти ме утеши и сърдечно говори на слугинята си, а аз не струвам дори колкото една твоя слугиня.“

¹⁴ Когато дойде време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела тук, яж хляб и топи залъка си в гозбата с вино.“ Тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб и тя яде. Нахрани се и дори още ѝ остана. ¹⁵ А когато започна да събира класове, Вооз нареди на слугите си: „Нека събира и между снопите и не я обиждайте. ¹⁶ Дори изпускайте от ръкойките и го оставяйте за нея, така че тя да събира, без да я укорявате!“

Рут се доверява на Ноемин

¹⁷ Така тя събира класове на нивата до вечерта. Очука събраното и то беше около една ефа ечемик. ¹⁸ Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко е събрала. Също ѝ показа и даде това, което ѝ беше останало от яденето, след като се беше нахранила. ¹⁹ Нейната свекърва я запита: „Къде си събирала днес, къде работи? Да бъде благословен този, който те е приел!“ Рут разказа на свекърва си при кого бе работила. Тя каза: „Човекът, при когото днес работих, се нарича Вооз.“ ^20 (D)Тогава Ноемин отвърна на снаха си: „Да бъде благословен той от Господа, Който не е лишил от милостта Си нито живите, нито умрелите.“ После Ноемин добави: „Този човек ни е близък, той е от нашите близки роднини, имащи право да купят наследство.“ ²¹ Моавката Рут каза: „Освен това той ми рече: ‘Остани при слугините ми, докато свършат цялата ми жетва.’“ ²² Ноемин каза на снаха си Рут: „Добре е, дъще моя, че ще ходиш със слугините му и няма да те наскърбяват на друга нива.“ ²³ Така тя се присъедини към хората на Вооз и събираше класове чак до свършването на ечемичната и пшеничната жътва. Тя и по-нататък остана да живее при свекърва си.

Пътуване за Рим

27 ^(A)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. ² Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. ³ На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. ⁴ Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. ⁵ Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. ⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. ⁷ Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. ⁸ След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.

⁹ Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът^[a] беше вече минал, – Павел ги съветваше ¹⁰ с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ ¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. ¹² И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.

Морска буря

¹³ И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. ¹⁴ Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон^[b]. ¹⁵ Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. ¹⁶ И понесени зад едно островче, наричано Клавда^[c], едва можахме да удържим спасителната лодка. ¹⁷ След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. ¹⁸ На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. ¹⁹ А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. ²⁰ Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

^21 (B)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. ²² А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. ^23 (C)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, ²⁴ и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ ²⁵ Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. ²⁶ Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

²⁷ Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море^[d], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. ²⁸ Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. ²⁹ И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. ³⁰ Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, ³¹ Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ ³² Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.

^33 (D)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. ^34 (E)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ ³⁵ Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. ³⁶ Тогава всички се успокоиха и също ядоха. ³⁷ А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. ³⁸ И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.

Корабокрушение

³⁹ Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. ⁴⁰ Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. ⁴¹ Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. ⁴² Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. ⁴³ Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, ⁴⁴ а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.

Затваряне на пророк Йеремия в тъмница

37 ^(A)И вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари Йосиевият син Седекия, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в страната Юдея. ² Но нито той, нито сановниците му, нито народът на страната не послушаха думите на Господ, които Той изрече чрез пророк Йеремия.

³ А цар Седекия изпрати Йехухал, син на Шелемия, и свещеник Цефания, син на Масеия, при пророк Йеремия да кажат: „Моля те, помоли се на Господ, нашия Бог, за нас!“ ⁴ А Йеремия тогава свободно влизаше и излизаше сред народа, защото още не бяха го затворили. ⁵ Тогава фараоновата войска потегли от Египет, а когато халдейците, които обсаждаха Йерусалим, чуха за това, оттеглиха се от Йерусалим.

⁶ И беше отправено слово от Господ към пророк Йеремия: ⁷ „Така рече Господ, Израилевият Бог: ‘Тъй кажете на юдейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: «Ето фараоновата войска, която излезе да ви помогне, ще се върне в страната си Египет. ⁸ А халдейците ще се върнат и ще се сражават против този град, и ще го превземат и изгорят с огън»’.“ ⁹ „Така казва Господ: ‘Не се лъжете да си казвате: «Халдейците непременно ще се оттеглят от нас», понеже няма да се оттеглят. ¹⁰ Защото дори да разбиете цялата войска на халдейците, които се сражават против вас, и да останеха само някои от тях ранени по шатрите си, то и те биха станали и изгорили с огън този град’.“

¹¹ А когато халдейската войска се беше оттеглила от Йерусалим заради фараоновата войска, ¹² тогава Йеремия излезе от Йерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя и да се смеси с народа. ¹³ И случи се, че когато беше при Вениаминовата порта, там беше началникът на стражата на име Иреия, син на Шелемия, син на Ханания. И той хвана пророка, като каза: „Ти искаш да избягаш при халдейците!“ ¹⁴ Но Йеремия отговори: „Лъжа е! Аз не бягам при халдейците.“ Но Иреия не искаше да чуе, хвана Йеремия и го закара при първенците. ¹⁵ Тогава първенците се разгневиха на Йеремия, биха го и го затвориха в тъмница в дома на писаря Йонатан, защото го бяха направили затвор. ¹⁶ Така Йеремия влезе в тъмницата във водоема; и Йеремия остана там много дни.

¹⁷ Тогава цар Седекия изпрати да го доведат и царят го попита тайно в своя дворец: „Има ли слово от Господ?“ А Йеремия отговори: „Има. Ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар.“ ¹⁸ А Йеремия каза още на цар Седекия: „Какво съм съгрешил спрямо тебе или твоите първенци, или спрямо този народ, че ме затвориха в тъмница? ¹⁹ Къде са вашите пророци, които ти пророкуваха: ‘вавилонският цар няма да се опълчи против вас и против тази страна’? ²⁰ А сега, моля те, изслушай ме, господарю мой, царю, нека моята молба да бъде приета от тебе и не ме връщай в дома на писаря Йонатан, за да не умра там.“ ²¹ Тогава цар Седекия заповяда Йеремия да бъде пазен в стражевия двор. И му даваха по един хляб дневно от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб в града. И така Йеремия оставаше в стражевия двор.