M’Cheyne Bible Reading Plan
2 Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.
2 И Господ ми рече, думайки:
3 (A)доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.
4 (B)Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се
5 (C)да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.
6 Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;
7 (D)защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, зак риляше те, док ле пътуваше ти по тая велик а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.
8 (E)И минахме пок рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.
9 (F)И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.
10 (G)По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,
11 и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;
12 (H)а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, – тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.
13 (I)И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.
14 (J)Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);
15 пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.
16 А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,
17 Господ ми каза, думайки:
18 ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,
19 (K)и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;
20 тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;
21 (L)те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,
22 както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;
23 (M)и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.
24 Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;
25 (N)от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.
26 (O)И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:
27 позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;
28 (P)храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина –
29 тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.
30 (Q)Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
31 (R)И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
32 И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;
33 (S)и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни), и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
34 (T)тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
35 само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
36 (U)От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
37 Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
Колко са мили Твоите жилища. Го-споди на силите!
3 (B)Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
4 И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
5 Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
6 Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
7 Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
8 (C)минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
9 Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
10 Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
11 (D)Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
12 (E)Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
13 (F)Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
1-2 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
3 (G)Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
4 дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
6 (H)Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
7 Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
8 Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
10 (I)Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
11 Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
13 (J)и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
14 правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
30 (A)Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене, и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях:
2 (B)без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет.
3 (C)Но силата фараонова ще бъде срам за вас, и прибежището под сянката на Египет – безчестие;
4 (D)защото князете му[a] са вече в Цоан, и пратениците му са стигнали до Ханес.
5 (E)Те всички ще бъдат посрамени заради народа, който е безполезен за тях; от него не ще има ни помощ, ни полза, – но срам и стид.
6 Натоварени животни отиват към юг, по земята на гнета и утеснението, отдето излизат лъвици и лъвове, аспиди и хвъркати змейове; те носят върху гръба на осли своите богатства и върху гърбиците на камили – своите съкровища към народ, който не ще им принесе полза.
7 Защото помощта от Египет ще бъде напразно и без полза; затова Аз им казах: тяхната сила е да седят спокойно.
8 (F)Сега иди, начертай им това на дъсчица, и впиши го в книга, за да остане за в бъдеще, за всякога, навеки.
9 (G)Защото това е народ размирен, деца лъжливи, деца, които не искат да слушат закона Господен,
10 (H)които говорят на ясновидците: „престанете да предвиждате“, и на пророците: „не ни пророкувайте правда, говорете ни ласкателно, предсказвайте що е приятно;
11 (I)слезте от пътя, отбийте се от пътеката; отстранете от очите ни Светия Израилев.“
12 (J)Затова тъй казва Светият Израилев: понеже вие отхвърляте това слово, а се надявате на измама и неправда, и се облягате на това, –
13 (K)то това беззаконие ще бъде за вас като надвиснала да падне пукнатина, която се е показала във висока стена, чието рухване ще настане внезапно, в един миг.
14 (L)И Той ще я разломи, както чупят глинен съд, разбивайки го немилостиво, тъй че в окършлеците му да се не намери и чирепче, с което да се вземе огън от огнище, или да се гребне вода от водоем;
15 (M)защото тъй казва Господ Бог, Светият Израилев: ако си оставахте на мястото и мирувахте, щяхте да се спасите; в тишина и упование е вашата сила; но вие не искахте
16 (N)и казвахте: „не, ние на коне ще побегнем“, – затова и ще бягате; „ние с бързи коне ще избягаме“, – затова и които ви гонят, ще бъдат бързи.
17 (O)От заплахата на едного хиляда ще бягат, от заплахата на петима ще бягате тъй, че вашият остатък ще бъде като точка на връх планина и като знаме на хълм.
18 (P)И затова Господ не бърза да ви помилува, и затова още се сдържа, за да се смили над вас; защото Господ е Бог на правдата: блажени са всички, които се Нему уповават!
19 (Q)Народът ще живее на Сион в Иерусалим; ти няма много да плачеш, – Той ще те помилува, по гласа на твоя плач, и щом го чуе, – ще ти отговори.
20 (R)И ще ви даде Господ хляб в скръб и вода в нужда; и твоите учители не ще се вече скриват, и очите ти ще виждат твоите учители;
21 (S)ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете по него!
22 (T)Тогава ще смяташ за гнусота обкованите от твое сребро идоли и обкованите от твое злато истукани; ти ще ги хвърлиш като нечистота; ще им кажеш: махнете се оттука.
23 (U)И Той ще даде дъжд върху твоето семе, с което ще засееш нивите, и хляб, що го ражда земята, и той ще бъде изобилен и сочен; стадата ти в оня ден ще пасат по широки пасбища.
24 И воловете и ослите, които обработват нивите, ще ядат посолена кърма, очистена с лопата и веячка.
25 (V)И по всяка висока планина и по всеки издигнат хълм ще потекат вади, потоци вода, в деня на голямото поражение, кога паднат кулите.
26 (W)И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седем дни, в оня ден, кога Господ обвърже раната на Своя народ и изцери нанесените му язви.
27 (X)Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори, и пламъкът Му е силен; устата Му са пълни с негодуване, и езикът Му е като огън, който пояжда;
28 (Y)диханието Му е като разлян поток, който се подига дори до шия, за да просее народите до изтощаване; и в челюстите на народите ще има юзда, която ще насочва към заблуда.
29 (Z)А у вас ще има песни, както през нощта на свещен празник, и веселие в сърцето, както у оногова, който отива със свирка на планината Господня, към твърдинята Израилева.
30 (AA)И ще загърми Господ с величествения Си глас и ще яви замаха на Своята мишца в силен гняв и в пламък на всепоядащ огън, в буря, в наводнение и в градушка от камъни.
31 (AB)Защото от гласа на Господа ще трепне Асур, с жезъл поразяван.
32 И всяко движение на определения нему жезъл, който Господ ще сочи против него, ще бъде с тимпани и китари, и Той ще иде на опустошителна война против него.
33 (AC)Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя – дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.
1 (A)Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова – до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа:
2 милост вам и мир и любов да изобилва.
3 (B)Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля – да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите.
4 (C)Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничния Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа.
5 (D)Искам да ви напомня, – макар да знаете вече това, – че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха;
6 (E)ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.
7 (F)Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, –
8 също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта.
9 (G)А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани.
10 (H)А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.
11 (I)Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево.
12 (J)Те са петно на вашите „вечери на любовта“, като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,
13 свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен.
14 (K)За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,
15 (L)за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници.
16 (M)Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.
17 Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха;
18 (N)те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти.
19 (O)Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух.
20 (P)А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светии,
21 запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот;
22 и към едни бивайте милостиви с разсъждение,
23 (Q)а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта.
24 А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, –
25 на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.