Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Четвърто Царе 20

Болестта на юдейския цар Езекия и пророк Исаия. Чудото със сянката на слънцето

20 (A)В онези дни Езекия се разболя смъртно и Амоцовият син пророк Исаия дойде при него и му каза: „Така казва Господ: ‘Оправи дома си, защото ще умреш и няма да оздравееш’.“ Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли на Господа с тези думи: „О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно. А Исаия още не бе излязъл от средния двор на двореца и ето бе изречено слово на Господа към него: „Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: ‘Така казва Господ, Бог на Давид, твоя отец: «Чух твоята молитва и видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеля и на третия ден ще отидеш в Господния храм. И ще прибавя петнадесет години към твоя живот. Ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град заради Себе Си и заради Давид, Моя служител»’.“ Тогава Исаия каза: „Вземете и смачкайте смокини.“ И те донесоха и поставиха на болното място и той оздравя.

Езекия попита Исаия: „Какво е знамението, че Господ ще ме изцели и че на третия ден ще отида в Господния храм?“ Исаия отговори: „Това е знамението от Господа, че Той ще изпълни словото, което е изрекъл: може ли сянката да се придвижи напред или да се върне десет стъпки?“ 10 Езекия каза: „По-лесно е да се измести сянката десет стъпала, отколкото тя да се върне десет стъпала назад.“ 11 Но пророк Исаия призова Господа и Той върна сянката назад на същото разстояние, на което тя вече беше залязла по стъпалата на Ахаз, десет стъпала.

12 (B)В онова време Меродах-Валадан, син на вавилонския цар Валадан, изпрати писма и подарък на Езекия, защото беше чул, че Езекия е болен. 13 Езекия ги изслуша и показа на пратениците цялата съкровищница, среброто и златото, ароматите, подправките и финото маслиново масло, своята оръжейна и всичко, което се намираше в съкровищниците му. Не остана нищо в двореца му или в царството му, което да не им показа. 14 Тогава пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: „Какво ти казаха тези хора? Откъдете дойдоха при тебе?“ Езекия отговори: „Дойдоха от далечна страна, от Вавилон.“ 15 Тогава той попита: „Какво видяха в твоя дворец?“ На това Езекия отговори: „Те видяха всичко, което е в моя дворец. Не остана нищо от страната ми, което да не видяха.“

16 Исаия каза на Езекия: „Чуй словото Господне: 17 (C)‘Ето ще дойдат дни, когато всичко в твоя дворец, всичко, което твоите бащи са събрали до днес, ще бъде откарано във Вавилон. Нищо няма да остане – казва Господ 18 (D)– И някои от потомците ти, които ще ти се родят, ще ги вземат и те ще станат царедворци в двореца на вавилонския цар’.“ 19 Езекия отговори на Исаия с думите: „Словото Господне, което ти изговори, е добро. Но самият ти казваше: ‘Защо не, ако ще има мир и сигурност в моите дни’!“

20 (E)(F)Останалите дела на Езекия и всичко, което той извърши, всичкото му юначество – как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, са описани в книгата на летописите на юдейските царе. 21 Езекия почина при предците си и вместо него се възцари синът му Манасия.

Евреи 2

Пътят към спасението

Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея. А щом словото, изречено от ангели, се оказа вярно и всяко негово престъпване и непослушание към него получи справедлива отплата, как ние ще се избавим, ако пренебрегнем такова велико спасение, което отначало беше възвестено за пръв път от Господа и което ни беше потвърдено от тези, които го бяха чули от Него. А и Сам Бог свидетелстваше това чрез знамения и чудеса, с различни прояви на могъщество и чрез раздаване даровете на Светия Дух според волята Си.

Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. (A)Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ? Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си[a]. (B)Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил. А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички.

10 Защото не беше умесно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение. 11 Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя, 12 (C)като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“ 13 (D)И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“

14 (E)А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола, 15 и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство. 16 Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство. 17 Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа, 18 (F)тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.

Осия 13

Последна равносметка

13 Когато Ефрем поучаваше, всички трепереха. Той се издигна в Израил, но се провини чрез Ваал и загина. (A)И сега продължават да грешат: направиха си излети истукани от среброто си, такива, каквито те разбираха кумирите, изцяло работа на художници. Те казват: „На тях трябва да принасяте жертва“, и целуват телета. (B)Поради това те ще бъдат като утринна мъгла, като роса, която рано изчезва, като мекина, която вятърът отвява от хармана, като дим от решетка.

(C)Но Аз съм Господ, Бог твой от времето в египетската земя, и ти не трябва да познаваш друг бог освен Мене, защото няма спасител освен Мене. Аз се грижих за тебе в пустинята, в земята на жаждата. (D)Когато пасяха добитък, тогава се насищаха; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им и поради това Ме забравяха. (E)И Аз ще бъда за тях като лъв, като пантера ще дебна по пътя. (F)Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са откраднати. Ще раздирам гърдите им и сърцата им. Кучета ще ги изяждат там, полски зверове ще ги разкъсват.

Ти погуби себе си, Израилю, кой ще ти помогне освен Мене? 10 (G)Къде е царят ти сега, който може да те спаси – тебе и всички твои градове! Къде са твоите вождове, за които казваше: „Дай ни цар и началници“? 11 (H)Аз ти дадох цар в гнева Си и в яростта Си го премахнах.

12 Престъплението на Ефрем е заключено, грехът му е скрит. 13 (I)Ще го постигнат мъки като при раждаща; той е неразбрано дете. Когато времето му дойде, той няма да излезе от майчината утроба. 14 (J)Ще ги избавя от властта на ада, ще ги освободя от смъртта. Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, аде, победата? Състраданието е скрито за Моите очи. 15 Макар Ефрем да е плодовит между братята си, източен вятър ще дойде, диханието на Господа ще възлезе от пустинята. Тогава кладенецът му ще пресъхне, изворът му ще пресекне. Врагът ще ограби съкровищницата му с всички драгоценни съдове.

Псалми 137-138

Песен на заточениците във Вавилон

137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
(B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
(C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
(D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
(E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
(F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!

Възхвала на Божията вярност и милост

138 (G)На Давид.

Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
(H)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
(I)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
(J)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
(K)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
(L)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.