M’Cheyne Bible Reading Plan
13 (A)После се случи това: Давидовият син Авесалом имаше сестра хубавица, на име Тамар, и Амнон, Давидовият син, я залюби.
2 И Амнон толкова се мъчеше, че се разболя по сестра си Тамар; защото тя беше мома, и Амнон виждаше, че ще му бъде мъчно да ѝ стори нещо.
3 (B)Но Амнон имаше приятел, на име Ионадав, син на Самая, Давидов брат; и Ионадав беше човек много хитър.
4 И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине, – няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.
5 Ионадав му каза: легни в леглото си и се престори на болен; и кога дойде баща ти да те види, кажи му: нека дойде сестра ми Тамар и ми даде да ям, като сготви пред очите ми ястието, тъй че да видя и да ям от ръцете ѝ.
6 Амнон легна и се престори на болен, и царят дойде да го види; и Амнон каза на царя: да дойде сестра ми Тамар, и да опържи пред очите ми една-две питки, и да хапна от ръцете ѝ.
7 Давид прати вкъщи да кажат на Тамар: иди в къщата на брата си Амнона и му сготви ястие.
8 Тя отиде в къщата на брата си Амнона, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси, приготви пред очите му и изпържи питки,
9 взе тигана и ги изсипа пред него; но той не рачѝ да яде. И каза Амнон: нека излязат всички, които са при мене. И излязоха всички люде, които бяха при него.
10 И Амнон каза на Тамар: занеси ястието във вътрешната стая, и аз ще хапна от твоите ръце. Тамар взе питките, що бе приготвила, и ги занесе на брата си Амнона във вътрешната стая.
11 И когато тя му сложи да яде, той я хвана и ѝ каза: дойди, легни с мене, сестро.
12 Но тя каза: не, братко, недей ме безчести, защото тъй се не постъпва у Израиля; не извършвай това безумие?
13 И аз къде ще се дяна с безчестието си? И ти, ти ще бъдеш безумник у Израиля; поговори с царя; той не ще откаже да ме даде на тебе.
14 Но той не рачи да чуе думите ѝ, надви я и я изнасили, и лежа с нея.
15 Сетне Амнон я намрази твърде много, тъй че омразата му към нея беше по-силна от любовта, която имаше той към нея; и Амнон ѝ каза: стани, върви си.
16 А Тамар му каза: не, (братко;) да ме изпъдиш е по-голямо от първото зло, що ми стори. Но той не искаше да я слуша.
17 И повика момъка си, който му слугуваше, и каза: изпъди тая навън и заключи вратата подире ѝ.
18 Тя носеше шарена дреха, понеже такива горни дрехи носеха царските дъщери-девици. Слугата я изведе навън и заключи вратата подире ѝ.
19 Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си, и тъй вървеше и викаше.
20 А брат ѝ Авесалом ѝ каза: нали Амнон, брат ти, беше с тебе? но сега мълчи, сестро; той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа. И Тамар живееше самотно в дома на брата си Авесалома.
21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи (ала не наскърби духа на сина си Амнона, понеже го обичаше, защото му беше първороден).
22 Авесалом пък не говори на Амнона ни лошо, ни добро; той намрази Амнона, задето обезчести сестра му Тамар.
23 След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове.
24 И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб.
25 Но царят каза на Авесалома: не, синко, няма да дойдем всички, за да те не отегчим. И Авесалом го моли много; но той не рачи да иде и го благослови.
26 И Авесалом му каза: да дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: защо да дойде с тебе?
27 Но Авесалом го придума, и той пусна с него Амнона и всички царски синове. (И Авесалом даде угощение, каквото угощение цар дава.)
28 Авесалом заповяда на момците си, като им каза: гледайте, кога се развесели сърцето на Амнона от виното, и аз ви кажа: „поразете Амнона“, тогава го убийте, не се бойте; това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри.
29 Авесаломовите момци сториха с Амнона, както заповяда Авесалом. Тогава станаха всички царски синове, възседна всеки мулето си и избягаха.
30 Когато те бяха още на път, дойде слух до Давида, че Авесалом избил всички царски синове, и че от тях не останал ни един.
31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята, и всичките му слуги, които стояха при него, раздраха дрехите си.
32 Но Ионадав, син на Самая, Давидов брат, каза: да не мисли господарят ми (царят), че всички момци, царски синове, са избити: само Амнон е убит, защото Авесалом имаше тоя умисъл от деня, когато Амнон обезчести сестра му;
33 затова нека моят господар, царят, се не безпокои от мисълта, че уж всички царски синове са умрели; умрял е само Амнон.
34 И Авесалом избяга. Момъкът, който стоеше на стража, дигна очи и видя: ето, много народ върви из пътя по надолнището. (И дойде стражарят, та обади на царя, думайки: видях люде низ Оронския път по надолнището.)
35 Тогава Ионадав каза на царя: това са царските синове, които идат; както говори рабът ти, тъй е.
36 И щом той изговори това, ето, пристигнаха царските синове и викнаха да плачат. И сам царят и всичките му слуги плакаха твърде много.
37 (C)Авесалом пък избяга и отиде при Талмая, син на гесурския цар Емиуда (в Хамаахадската земя). И (цар) Давид плачеше за сина си през всички дни.
38 Авесалом побягна, дойде в Гесур и там престоя три години.
39 И цар Давид престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртта на Амнона.
6 Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2 (A)Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3 Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4 (B)но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5 при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6 с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7 със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8 при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9 за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10 (C)огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
11 Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.
12 Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.
13 За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.
14 Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
15 (D)Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?
16 (E)Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.
17 (F)„Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“;
18 (G)„и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.
20 (A)В седмата година, петия месец, десетия ден от месеца, дойдоха някои Израилеви старейшини да питат Господа и седнаха пред мене.
2 И биде към мене слово Господне:
3 (B)сине човешки! говори с Израилевите старейшини и им кажи: тъй казва Господ Бог: дошли сте да Ме питате ли? Жив съм Аз – няма да ви дам отговор, казва Господ Бог.
4 (C)Искаш ли да се съдиш с тях, искаш ли да се съдиш, сине човешки? изкажи им гнусотиите на техните бащи
5 (D)и им кажи: тъй казва Господ Бог: в оня ден, в който избрах Израиля и, като подигнах ръката Си, заклех се в племето на Иакововия дом, открих им се в земята Египетска и, като подигнах ръка, казах им: „Аз съм Господ, Бог ваш“, –
6 (E)в оня ден, като подигнах ръката Си, Аз им се заклех да ги изведа из земята Египетска в земя, която Аз за тях избрах, в която тече мед и мляко, украса на всички земи,
7 (F)и им казах: отхвърлете всички гнусотии от вашите очи и не се осквернявайте с египетски идоли: Аз съм Господ, Бог ваш.
8 Но те се възмутиха против Мене и не щяха да Ме слушат; никой не отхвърли гнусотиите от очите си и не остави египетските идоли. И Аз казах: ще излея върху тях гнева Си, ще изчерпя върху тях яростта Си сред земята Египетска.
9 (G)Но Аз постъпих зарад Моето име, та да не се хули то пред народите, между които се те намираха, и пред чиито очи Аз им се открих, за да ги изведа из земята Египетска.
10 (H)И Аз ги изведох из земята Египетска и ги доведох в пустинята,
11 (I)дадох им Моите заповеди и им обявих Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълни, ще бъде жив;
12 (J)дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава.
13 (K)Но домът Израилев се побуни против Мене в пустинята: по Моите заповеди не постъпваха и отхвърлиха Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълнява, би бил жив, и Моите съботи нарушаваха, – и Аз казах: ще излея върху тях Моята ярост в пустинята, за да ги изтребя.
14 (L)Но аз постъпих заради Моето име, за да се не хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.
15 (M)Дори и като подигнах ръка против тях в пустинята, заклех се, че не ще ги въведа в земята, която бях отредил, – в която тече мед и мляко, украса на всички земи, –
16 (N)задето те отхвърлиха Моите наредби, не постъпваха по Моите заповеди и нарушаваха Моите съботи; защото тяхното сърце теглеше към идолите им.
17 (O)Но Моето око се смили и ги не погуби; и Аз ги не изтребих в пустинята.
18 (P)И говорих на синовете им в пустинята: не ходете по правилата на вашите бащи, не пазете уредбите им и не се осквернявайте с техните идоли.
19 Аз съм Господ, Бог ваш: по Моите заповеди постъпвайте, Моите устави пазете и ги изпълнявайте.
20 И светете Моите съботи, за да бъдат личба между Мене и вас, та да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
21 (Q)Но и синовете се побуниха против Мене: по Моите заповеди не постъпваха и Моите устави не пазеха, не изпълняваха това, чрез което човек, като го изпълнява, би бил жив, нарушаваха Моите съботи, – и Аз казах: ще излея върху тях Моя гняв, ще изчерпя над тях Моята ярост в пустинята;
22 (R)но Аз отклоних ръката Си и постъпих заради Моето име, за да не се хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.
23 Също, като подигнах ръката Си в пустинята, Аз се заклех да ги разпилея между народите и да ги развея по земите,
24 задето те Моите наредби не изпълняваха, Моите заповеди отхвърлиха и нарушаваха Моите съботи, а очите им се обръщаха към идолите на бащите им.
25 (S)И допуснах им закони не добри и наредби, от които те не можаха да бъдат живи,
26 (T)и допуснах им да се осквернят със своите жертвоприношения, когато те почнаха да прекарват през огън всеки пръв плод на утробата, за да ги разоря, та да знаят, че Аз съм Господ.
27 Затова говори на дома Израилев, сине човешки, и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето с какво още Ме хулиха вашите бащи, като постъпваха вероломно против Мене:
28 (U)Аз ги заведох в земята, която с клетва се обещах да им дам, като подигнах ръката Си, – а те, щом съгледваха някой висок хълм и някое клонесто дърво, почваха да колят там жертвите си, туряха там обидните за Мене свои приноси и свои благовонни кадива и извършваха там своите възлияния.
29 (V)И Аз им говорих: каква е тая височина, където ходите? Затова с името Бама тя се нарича и до ден днешен.
30 Ето защо, кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не осквернявате ли себе си по примера на бащите си и не блудствувате ли подир гнусотиите им?
31 (W)Като принасяте даровете си и като прекарвате синовете си през огън, вие се осквернявате с всички ваши идоли до тоя ден – и искате да Ме питате, доме Израилев? Жив съм Аз, казва Господ Бог, няма да ви дам отговор.
32 (X)И което ви идва наум, никак не ще се сбъдне. Вие казвате: ще служим на дърво и на камък, като езичниците, като другоземните племена.
33 Жив съм Аз, казва Господ Бог; със силна ръка и постряна мишца, изливайки ярост, ще господарувам над вас.
34 И ще ви изведа измежду народите и из страните, по които сте пръснати, и ще ви събера със силна ръка и с простряна мишца, изливайки ярост.
35 (Y)И ще ви доведа в пустинята на народите и там ще се съдя с вас лице с лице.
36 (Z)Както Аз се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, тъй ще се съдя и с вас, казва Господ Бог.
37 (AA)И ще ви прекарам под тояга и ще ви въведа в оковите на завета.
38 (AB)И ще отделя от вас размирниците и непокорните Мене. Ще ги изведа из земята, дето живеят, но в Израилевата земя те не ще влязат, – и ще познаете, че Аз съм Господ.
39 (AC)А вие, доме Израилев, – тъй казва Господ Бог, – идете всеки при идолите си и им служете, щом Мене не слушате, но не осквернявайте повече светото Мое име с вашите дарове и с вашите идоли,
40 (AD)защото на Моята света планина, на високата Израилева планина, – казва Господ Бог, – там ще Ми служи целият Израилев дом – целият, колкото е на земята; там Аз с благоволение ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първоберките ви с всички ваши светини.
41 (AE)Ще ви приема като благовонно кадиво, когато ви изведа измежду народите и ви събера из страните, по които сте пръснати, – и ще се светя у вас пред очите на народите.
42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви въведа в земята Израилева – в земята, за която се клех да дам на отците ви, като подигнах ръката Си.
43 (AF)И ще си спомните там за вашите пътища и за всички ваши дела, с които сквернехте себе си, и ще се погнусите от вас сами за всички ваши злодеяния, които сте вършили.
44 И ще познаете, че Аз съм Господ, кога почна да постъпвам с вас заради Моето име не по вашите лоши пътища и вашите развратни дела, доме Израилев, – казва Господ Бог.
45 И биде към мене слово Господне:
46 (AG)сине човешки! обърни лицето си на пътя към юг и кажи слово против пладне и изречи пророчество върху гората на южното поле.
47 (AH)И кажи на южната гора: чуй словото Господне: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще запаля в тебе огън, и той ще погълне всяко зелено дърво и всяко сухо дърво в тебе; не ще угасне буйният пламък, и той ще опали всичко от юг до север.
48 (AI)И всяка плът ще види, че Аз, Господ, го запалих, и той не ще угасне.
49 (AJ)И казах: о, Господи Боже! те казват за мене: „не говори ли той притчи?“
66 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
2 (A)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
4 (B)Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
5 (C)Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
7 (D)Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
8 (E)Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.
67 Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
2 (F)Да се дигне Бог[a], и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
3 (G)Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
4 (H)А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
5 (I)Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
6 (J)Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
7 (K)Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.
8 (L)Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,
9 (M)земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай – от лицето на Бога, на Бога Израилев.
10 (N)Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
11 Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
12 (O)Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
13 Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
14 След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата – с чисто злато;
15 (P)когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
16 Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
17 (Q)защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
18 (R)Божиите колесници са безброй – хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
19 (S)Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
20 Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
21 (T)Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
22 Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
23 (U)Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,
24 (V)за да потопиш ти ногата си, и твоите псета – езика си, в кръвта на враговете.
25 Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
26 (W)отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата – девици с тимпани:
27 (X)„в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!“
28 Там беше Вениамин малкият – техен княз; князете Иудини – техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
29 Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
30 (Y)Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.
31 Укроти звяра в тръстиката, волското стадо – всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
32 (Z)Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
34 (AA)Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.
35 Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество – на облаците.
36 Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев – Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.