M’Cheyne Bible Reading Plan
Последни години на цар Аса и неговата смърт
16 (A)В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилският цар Вааса се вдигна против Юдея и започна да строи Рама, за да не може никой да влиза или излиза от царството на Аса юдейски. 2 Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищницата на Господния храм и на царския дом и го изпрати на сирийския цар Венадад в Дамаск с посланието: 3 „Нека установим съюз между мене и тебе, какъвто имаше между моя и твоя баща. Затова ти изпращам сребро и злато, иди и развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от границите ми.“ 4 Венадад послуша Аса и изпрати военачалниците на войските против израилските градове. И те опустошиха Йон, Дан, Авел-Маим, както и всички складове в Нафталимовите градове. 5 Като чу за това, Вааса се отказа да строи в Рама и прекрати работата по укреплението. 6 Тогава цар Аса събра всички юдеи, за да отнесат камъните и дърветата, които Вааса беше приготвил за укрепването на Рама. С тях той построи Гева и Мицфа.
7 В това време при юдейския цар Аса дойде ясновидецът Ананий и му каза: „Понеже ти се уповаваше на царя на Сирия, а не на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар не попадна в ръцете ти. 8 (B)Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце. 9 (C)Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него. Но ти сега постъпи безразсъдно и затова отсега нататък ще водиш войни.“ 10 (D)Аса се разгневи на ясновидеца, думите против него го подразниха и той го хвърли в затвор. По това време Аса преследваше някои от народа.
11 Делата на Аса отначало докрай са описани в Книгата на юдейските и израилските царе. 12 На тридесет и деветата година от царуването си болест засегна краката му. Макар страданията му да се увеличаваха, той не потърси лек от болестта при Господа, а от лекари. 13 Аса почина при предците си на четиридесет и първата година от царуването си. 14 Той беше погребан в гробницата, която сам си беше изградил в града на Давид; положиха го на легло, изпълнено с благовонни масла, приготвени според обичая, и в негова памет запалиха голям огън.
Книга със седем печата
5 (A)И видях в дясната ръка на Този, Който седеше на престола, свитък, изписан отвътре и отвън, запечатан със седем печата. 2 И видях силен ангел, който възвестяваше с висок глас: „Кой е достоен да разгърне свитъка и да счупи печатите му?“ 3 И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне свитъка и да погледне в него. 4 И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него. 5 (B)А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“
6 (C)И видях – на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. 7 Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.
8 (D)И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите, 9 (E)и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни[a] изкупи за Бога – хора от всеки род и език, племе и народ, 10 (F)и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“
11 (G)След това видях и чух гласовете на много ангели, които стояха около престола – около живите същества и старците, – техният брой беше неизчислимо голям, 12 които казваха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението!“
13 И чувах всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето – всичко, което е в тях, да казва: „На Седналия и на Агнеца – благословение и чест, слава и могъщество за вечни времена!“
14 И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно[b].
Призив за покаяние
1 (A)Ето словото на Господа към пророк Захария, Варахиевия син, син на Адо, на осмия месец от втората година на Дарий: 2 „Господ се разгневи много на предците ви. 3 (B)Затова им кажи: ‘Така казва Господ Вседържител: «Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Вседържител. 4 Не бъдете като предците си, които предишните пророци призоваваха с думите: Така казва Господ Вседържител: Отвърнете се от лошите си пътища и от лошите си дела! Но те не послушаха и не Ми обърнаха внимание», казва Господ. 5 «Къде са вашите предци? И нима пророците живеят вечно? 6 (C)Думите Ми и наредбите, които заповядах на моите слуги – пророците, нима не застигнаха предците ви? И те се обръщаха и казваха: Както Господ Вседържител определи да постъпва с нас според пътищата и делата ни, така и постъпи с нас»’.“
Видение за конници
7 (D)На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец – това е месец шеват, – през втората година на Дарий, ето словото на Господа към пророк Захария, Варахиевия син, син на Адо; и Захария рече: 8 (E)„През нощта имах видение: ето един мъж на червен кон стоеше в сянката на миртови дървета, а зад него червени, пъстри и бели коне. 9 Тогава попитах: ‘Господарю мой, какво означават тези коне?’ И ангелът, който говореше с мене, ми рече: ‘Ще ти покажа какво означават.’ 10 Тогава мъжът, който стоеше сред миртите, каза: ‘Господ ги прати, за да обходят земята.’
11 А те проговориха към Господния ангел, който стоеше сред миртите: ‘Обходихме земята и ето цялата земя е мирна и спокойна.’ 12 (F)Господният ангел отвърна с думите: ‘Господи Вседържителю! Докога няма да проявяваш милост към Йерусалим и градовете на Юдея, на които се гневиш вече седемдесет години?’ 13 В отговор Господ изрече към ангела, който говореше с мене, благи думи, пълни с утеха. 14 (G)Тогава ангелът, който говореше с мене, ми рече: ‘Провъзгласи: «Така казва Господ Вседържител: Силна е Моята ревност за Йерусалим и за Сион; 15 но силен е и гневът Ми против народите, които живеят в охолство. Защото Аз се разгневих малко и те подпомогнаха злото. 16 (H)Затова така казва Господ Вседържител: Аз се обръщам с милост към Йерусалим. В него ще бъде съграден Моят дом, казва Господ Вседържител, и земемерна връв ще бъде опъната върху Йерусалим». 17 Провъзгласи още: «Така казва Господ Вседържител: Градовете Ми отново ще имат изобилие от блага. Господ отново ще утеши Сион и отново ще избере Йерусалим»’.“
Беседата на Иисус Христос със самарянката
4 (A)И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – 2 въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, 3 Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария. 5 (B)И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. 6 Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. 7 Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“ 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 (C)Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ 10 (D)Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва ‘Дай Ми да пия’, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода[a].“ 11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? 12 (E)Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ 13 Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, 14 (F)(G)а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ 15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ 16 Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ 17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: ‘Нямам мъж’, 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ 19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие[b] казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ 21 Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. 22 (H)Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. 24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ 25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ 26 (I)Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“ 28 Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората: 29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ 30 Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.
31 Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ 32 Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ 33 Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ 34 (J)Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. 35 Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! 36 Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. 37 Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. 38 Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“
39 И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40 Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. 41 Тогава много повече хора повярваха заради думите Му 42 (K)и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос[c].“
Иисус Христос изцелява сина на царски служител
43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. 44 (L)Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. 45 (M)И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника.
46 (N)(O)Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино.
Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране. 48 (P)А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ 49 Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“ 50 Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде. 51 А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“ 52 А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“ 53 (Q)Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. 54 А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.