M’Cheyne Bible Reading Plan
Съюз на Йосафат с Ахав
18 (A)Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав. 2 След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад. 3 израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“
4 Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“ 5 И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“ 6 Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“ 7 израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа – Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“ 8 Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“
9 Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях. 10 Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: ‘С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш’.“ 11 И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“
12 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“ 13 Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“
14 И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“ 15 А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“ 16 (B)Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“
17 Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“ 18 А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво. 19 И Господ каза: ‘Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?’ Един предлагаше едно, друг – друго. 20 Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: ‘Аз ще го подмамя.’ А Господ го попита: ‘С какво?’ 21 А той отвърна: ‘Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.’ Тогава Господ рече: ‘Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.’ 22 И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“
23 Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“ 24 А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ 25 Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син, 26 и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“ 27 А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“
28 И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад. 29 По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката. 30 Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“ 31 И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него. 32 Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват. 33 В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“ 34 Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.
Белязаните с печат избрани
7 (A)След това видях четири ангела, които стояха на четирите ъгъла на земята и държаха четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито по земята, нито над морето, нито върху някое дърво. 2 И видях друг ангел да се издига оттам, откъдето изгрява слънцето. Той имаше печат на живия Бог. И извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да навредят на земята и на морето, и каза: 3 (B)„Не навреждайте на земята, нито на морето, нито на дърветата, докато не сложим печата върху челата на слугите на нашия Бог.“
4 (C)И чух броя на белязаните с печат: сто четиридесет и четири хиляди, белязани с печат, от всички колена на Израилевите синове.
5 (D)От племето на Юда бяха белязани с печат дванадесет хиляди, от племето на Рувим – дванадесет хиляди, от племето на Гад – дванадесет хиляди, 6 от племето на Асир – дванадесет хиляди, от племето на Нефталим – дванадесет хиляди, от племето на Манасия – дванадесет хиляди, 7 от племето на Симеон – дванадесет хиляди, от племето на Левий – дванадесет хиляди, от племето на Исахар – дванадесет хиляди, 8 от племето на Завулон – дванадесет хиляди, от племето на Йосиф – дванадесет хиляди, от племето на Вениамин – дванадесет хиляди белязани.
9 След това видях – ето голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, от всички родове и езици, племена и народи, които стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце. 10 Те възклицаваха с висок глас и казваха: „Спасението ни е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!“
11 И всички ангели стояха около престола, около старците и живите същества; и паднаха в дълбок поклон пред престола и се поклониха на Бога, 12 като казаха: „Амин! Благословение и слава, премъдрост и благодарност, чест и сила, и могъщество на нашия Бог за вечни времена. Амин.“
13 А един от старците заговори и ме попита: „Кои са облечените в бели дрехи и откъде са дошли?“ 14 (E)Аз му отговорих: „Ти знаеш, господарю, аз не зная.“ А той ми рече: „Те са, които идват от големите мъчения. Те са изпрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнеца. 15 (F)Затова са пред престола на Бога, на Когото служат денем и нощем в Неговия храм. А Седналият на престола ще ги закриля. 16 (G)Те вече няма да огладнеят, нито да ожаднеят, няма да ги жари слънце, нито опалващ пек. 17 (H)Защото Агнецът, Който е насред престола, ще ги пасе и ще ги заведе при извори с жива вода, и Бог ще изтрие всяка сълза от очите им.“
Видение за Първосвещеника
3 (A)И Господ ми показа първосвещеника Иисус, който стоеше пред Господния ангел; а Сатана стоеше от дясната му страна, за да му се възпротиви. 2 (B)Тогава Господ рече на Сатана: „Господ ще те укори, Сатана, Господ, Който е избрал Йерусалим, ще те укори! Не е ли той глава, изтеглена от огън?“ 3 А Иисус стоеше пред ангела с изцапани дрехи. 4 (C)Ангелът се обърна към онези, които бяха пред него, с думите: „Съблечете от него изцапаните дрехи.“ А на него каза: „Ето снех от тебе вината и те обличам в празнични дрехи.“ 5 Тогава заповядах: „Поставете на главата му чист кидар!“ Те поставиха на главата му чист кидар и го облякоха в дрехи, докато Господният ангел стоеше наблизо.
6 Господният ангел се обърна към Иисус и рече: 7 „Така казва Господ Вседържител: ‘Ако ходиш по пътищата Ми и спазваш наредбите Ми, ти ще пазиш Моя дом и ти ще наглеждаш дворовете Ми. Аз ще ти позволя да бъдеш сред тези, които са тук. 8 (D)Но сега слушай, Иисусе, първосвещенико, ти и твоите събратя, които стоят пред тебе! Вие сте знатни мъже, затова Аз ще доведа Своя служител – Стеблото. 9 Защото ето камъка, който положих пред Иисус; на този камък има седем очи. Ето аз ще изсека на него изображение, казва Господ Вседържител, и ще премахна греха на тази страна в един единствен ден. 10 (E)В този ден, казва Господ Вседържител, всеки от вас ще покани ближния си под лозата и под смокинята’.“
Чудото с нахранването на пет хиляди души
6 (A)След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. 2 (B)Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. 3 (C)Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“ 6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“ 8 Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза: 9 (D)„Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ 10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди. 11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше. 12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“ 13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“ 15 (E)А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.
Иисус Христос ходи по вода
16 (F)А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото, 17 влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях. 18 Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха. 20 Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“ 21 Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.
Иисус Христос – хлябът на живота
22 На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус[a]. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами. 23 Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва. 24 А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус. 25 И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“
26 Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ 28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ 29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
30 (G)А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? 31 (H)Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: ‘Хляб от небето им даде да ядат’.“ 32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ 34 (I)А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ 35 (J)Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, 38 (K)защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 (L)А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[b]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[c].“
41 Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, 42 (M)и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: ‘Слязох от небето’?“ 43 Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден. 45 (N)У пророците е писано: ‘Всички ще бъдат научени от Бога.’ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. 46 (O)Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. 47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха. 50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре. 51 (P)Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
52 Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“ 53 А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си. 54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие. 56 (Q)Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. 57 (R)Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“
59 Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.
60 Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“ 61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява? 62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди? 63 (S)Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде. 65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“
66 Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.
Изповедта на апостол Петър
67 А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ 68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. 69 (T)И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог[d].“ 70 (U)Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ 71 (V)Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.