Read the Gospels in 40 Days
13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!
10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?
11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;
12 (B)защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;
13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
14 (C)и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.
16 (D)Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;
17 (E)защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.
18 (F)Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:
19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.
22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
31 (G)Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,
32 което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.
33 (H)Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
34 (I)Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
35 (J)за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“.
36 Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37 А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;
38 нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;
39 (K)врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:
41 ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
43 (L)тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!
44 Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.
45 Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,
46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.
47 Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
48 която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
49 Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51 И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!
52 А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.
53 И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.
54 (M)А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?
55 (N)Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?
57 (O)И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.
58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
14 (P)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
3 (Q)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
7 затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
13 (R)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 (S)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23 (T)И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34 (U)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.